– Ало, Ваньо!

– Не е Ваньо, господин премиер…

– Ох, добре бе, Горанов, така е думата, какво го правиш на въпрос? Кажи сега за Божков.

– Ами, какво да ви кажа? Вие знаете всичко.

– Толкова ли нямаш стотина лева, да седнете на някое заведение и да се наприказвате? Чатове ще си пишат като влюбени гълъбчета, миличките! Ти разбираш ли, че стабилността ни е поставена под такава въпросителна че, ако не беше коронавируса, отдавна да сме… нестабилни, да кажем? И сега, заради твоите тракания по клавиатурата, понасям нов удар. Аз цял ден карам джипката из страната, за да консолидирам народната любов и сега получавам нов нож в гърба! Да, гърбината ми е яка, ама вече почва да ми писва!

– Да, но господин Гешев каза, че няма нарушение, не виждам никакъв проблем, господин премиер…

– Не виждаш, защото гледаш от ниско, Горанов! Тия пикльовци по социалните мрежи са ревнали до Началника. Искат отговорност. Как така десетки години властта не е забелязала, че Черепа не внася седемстотин милиона в хазната, а ние се заяждаме с бах Ванчо обущаря от Песочница за двайсет лева данък. И Гешев не го слагай в сметките. Той е поставен на този пост, за да обикаля села и паланки, за да събира по няколко литра незаконна ракия и буркани паприкаш!

– Но, ние не сме използвали имена. Говорихме си с алегории.

– Абе, Горанов, не ми се прави на интересен, че ме дразниш от много време! Казал съм ти още, когато те намерих на кръговото! Тия работи в държавата трябва да се правят по тънкия начин, без информацията да достига до данъкоплатеца. Ако всички вземем да си пишем какви ги вършим по чатовете, ти представяш ли си какво ще стане? Край със стабилността! Даже и работа не знам дали ще си намериш, защото си пълен некадърник!

– Не ме обиждайте, господин премиер! Аз…

– Не ми дръж такъв тон! Не те обиждам, ама изобщо! Казвам обективната истина! Защо си мислиш, че съм те взел? Огледай се на което и да е заседание на Министерски съвет. Ако видиш някой, който може да раздели на две магарета сЕно, обади ми се! Всичките ви събрах от кол и въже само, за да ми ходите по гъза и да си кротувате, а вие какви ги натворихте? Един си строи тераси… Да де, не един, няколко, втори си приказва непредпазливо с разни тулупи, за които целия народ знае от години, че са безнаказани милиардери убийци и не вкарват една стотинка в хазната, а аз трябва да се обяснявам на мисирките, че писмото до Дубай било преведено, пък, че народът трябва да ми е благодарен, че иначе на е изгинал до крак от коронавирус и следва втора вълна наесен, икономиката се срива, но цената на газта не знам кво си, безлихвените кредити важат, ама само за определени хора, а европейските средства за борба с ковида за още по-определени хора. Нещо почна да ми писва, Ваньо!

– Ама, аз съм министър Горанов…

– И Ваньо си мислеше така! Недей да риташ срещу ръжена! Айде, че съм с джипа. Карам да обясня на едни поданици колко добре живеят и как щяха да се гърчат в мизерия и нестабилсност, ако не бях аз! И внимавай, момче!

– Добре, господин премиер!

Автор: Биволъ