„Глобални финансови институции“, които не са представени в България, са в напреднал етап на преговори с Инерком за финансиране на покупката на ЧЕЗ – заяви пред Биволъ адв. Найден Райчинов от кантората „Братанов и Спасов“, която обслужва юридически фирмата по тази сделка.

Той беше категоричен, че в сделката няма да участват с финансиране „български или регионални банки“. До момента беше известно, че българските банки ПИБ (80 милиона евро), ББР (75 милиона евро) и Уникредит/Булбанк (180 милиона евро) са заявили намерение да кредитират Инерком, като информацията дойде под формата на справка от чешко официално лице до премиера Бойко Борисов, а той я входира в деловодството на Народното събрание.

В края на февруари в. Капитал публикува и самата справка, от която се вижда, че в сделката ще участват също компании свързани с руския милиардер Паата Гамгонеишвили, които държат наличност в руската Сбербанк (100 млн. евро) и швейцарските Julius Bar (50 млн. долара) и Vontobel (27 милиона швейцарски франка).

Гамгонеишвили и неговият съдружник Роланд Исаев са свързани с лицата, перящи пари от злоупотреби с еврофондове, засечени в „ДжиПиГейт„.

Банки „като по американските филми“

„Преговорите са в напреднал етап. Банките са „правили дю дилиджънс (проучване б.ред) на нашия клиент, на Инерком, минали са KYC („know your client“/“познавай клиента си“ проучване б.ред), минали са anti-money laundering проверки (проверки срещу пране на пари б.ред), правен им е финансов анализ, преглеждали са сделката и всичко, което е свързано с Инерком“ – заяви Найден Райчинов. „Мисля, че това е добър признак, че на масата стоят нормални хора“ – обобщи той.

Райчинов отказа да назове имената на конкретни банки, позовавайки се на конфиденциалността на търговските отношения, но ги описа картинно като – „големи банки, каквито сте виждали по американските филми“. Със същия аргумент за търговска тайна той не отговори на въпроса дали и частни лица участват с капитали във финансирането на сделката.

Сделката за активите на ЧЕЗ България с компанията на дотогава неизвестната Гинка Върбакова стана публична през февруари т.г., предизвика политически трусове и се следи от Европейската комисия. Инерком твърди, че всичко в нейния енергиен бизнес е чисто, а самата Гинка Върбакова заяви, че не представлява „оШфорни“ интереси. Съмненията за бизнес репутацията на дамата от Пазарджик и за политически протекции на сделката обаче се натрупаха във времето и много от зададените въпроси остават висящи към днешна дата.

Съмнения за далавери и поличитески протекции

Не е ясно дали проучването на големите банки е отчело многобройните данни за съмнителни връзки и сделки на собственичката на Инерком в миналото. Например, Биволъ разкри връзки на Върбакова с лица от близкия кръг на премиера Борисов (виж тук и тук), както и афера с фалшива банкова гаранция за 200 милиона евро (виж тук и тук), която Върбакова е представила преди години пред ДКЕВР, за да получи нейна фирма лиценз за търговец на ток.

Тази седмица Антикорупционният фонд разкри, че фирмата „Риъл Стейтс“, представлявана от Гинка Върбакова, дължи един милион лева неустойки на община Пазарджик за провален проект за соларен парк. От фонда сезираха прокуратурата.

В момента сделката с Инерком е блокирана от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което се обжалва в съда, като делото е насрочено за април 2019 г. По договор Инерком трябва да плати на ЧЕЗ преди този срок, но засега не е ясно каква е позицията на чешката страна и дали тя е склонна да изчака съдебното решение.

Както писа по-рано Медияпул, на 27 ноември предстои общо събрание на акционерите на „ЧЕЗ Електро България“ и „ЧЕЗ Разпределение България „. Мажоритарният акционер CEZ предлага нови членове на надзорния съвет под условие, че Инерком придобие неговите 67% от акциите в двете дружества. Останалите по-значими акционери са пенсионни фондове, свързани с групировката ТИМ.

Участието на ТИМ, чийто шеф Иво Каменов се афишира заедно с Юрий Трутнев, руски политик и доверено лице на Путин, предизвикваше притеснения в Чехия още преди пет години. Тогава чешки медии припомниха изтекла кореспонденция на американското посолство, според която ТИМ е въвлечена в „широк кръг от криминални дейности, включително изнудване и рекет, сплашвания, проституция, хазарт, наркотрафик, кражба на коли и трафик на крадени автомобили“.

ЧЕЗ обаче не можа да се отърве от миноритарната квота на ТИМ, която изглежда пренася влиянието си и в новия мениджмънт. Проверка на Биволъ установи, че двама от предложените управители са свързани с групировката от Варна.