Много български села имат любопитни имена, зад които се крият интересни истории.

Днес ще ви разкажем за село Гугутка. То е разположено близо до българо-гръцката граница и е често посещавано от туристи заради красивите стари къщи.

Благо пролетно слънце разстила топлите си лъчи над село Гугутка. Един щъркел мърда любопитно от висок стълб до старото кметство. Селото е оредяло откъм хора, днес са под 60.

Снимка: bTV

„Напред селото е било на изток, 1 км тракийско старо селище, което е наброявало някъде около 700 семейства. На Димитровден, на черква, там са излизали 40 млади невести, но към XVIII век, когато се появява чумата, селото се разпръсва и народът бяга към Балкана. Kато поутихнало положението, хората започнали да се завръщат”, разказва Димитър Везиров, един от малкото жители на село Гугутка, предава bTV.

Снимка: bTV

Селото било орисано за втори път да остане без душа, през 1913 г. то било опожарено. Стара църква и костница напомня на местните за ограбените и избити семейства в миналото. Хората обаче намерили нови сили да изградят живота си.

Създали голямо училище с 18 учители. Единият от тях – талантлив художник, който рисувал с въглен.

Снимка: bTV

„Когато се събрали да решат какво име да дадат на селото, вече имало заповед на Царя и единият това, другият онова, имена на цветя, на животни и той казал "слушайте –тук има много гугутки, дайте да го кръстим Гугутка”, обяснява Димитър.

Гугутка било едно от най-богатите села в района. Хората изкарвали парите си с бубарство, тютюн и животни.

„Къщите са направени специално за отглеждане на буби и съхранение на тютюн, долните етажи са помещения за добитък. Когато дойдох тук за първи път ноември 1970 г.,селото беше пълно, почти нямаше празна къща”, спомня си с усмивка той.

Снимка: bTV

Открехнатите стари прозорци, през които не се подава никой разказват за болката и страховете на хората - едно красиво селце, близо до браздата, да не притихне отново в самота. Днес тук има само 4 работни места. Eдно от тях е в магазина, от който пазаруват съседните села.

„Семейството ми реши да направи магазин и преминахме през хиляда перипетии – 4 години го купувахме, 4 години го оборудвахме и се подписахме на 400 места, че голяма работа открихме - един селски магазин”, добавя Димитър.

Снимка: bTV

За местните селският магазин означава много. Там се събират всички. Там се научават новините. Там обсъждат и бъдещето, в което все по-малко вярват.