Парк Странджа няма план за управление

Проверка на дейността на горските власти, управляващи природен парк Странджа, назначи кабинетът. Причината е потопът преди дни край морето.

Отговорът на въпроса каква е ролята на сечта в парка за щетите по време на пороя, потърси bTV.

Най-характерното за парк Странджа е, че той няма план за управление. Това има и отношение към щетите от наводненията. Това позволява застрояване през годините на Черноморското крайбрежие. Засяга и начина, по-който се извършват сечите. Те се случват като в обикновена гора, а не като в парк.

Сателитно изображение от Странджа планина, където на 5 септември се изсипаха над 300 литра на квадратен метър дъжд. Мястото се намира на 6 км от морето и на 3 км от удавеното от порой село Кости.

Първото сателитно изображение е от лятото на 2022 г., а второто от 2013 г. Дърветата са разредени, но това, което сателитните кадри не могат да покажат е кои точно са липсващите дървета.

Видео свидетелства, разследвания и репортажи през годините документират сечта. Загубени са най-ценните дървета. Вековните. За всичко това има доказателства.

Доц. Дико Патронов е един от създателите на парк Странджа и бивш директор на дирекцията по горите в Бургас. Участвал е в залесяването на курортите по южното ни Черноморие през 60-те години. Той е категоричен, че сечите в планината Странджа не са нанесли вреда на парка и нямат никакво отношение към щетите след пороя. Убеден е, че собствениците на земи, умишлено запалили и изгорили всички гори около курортите са истинските виновници.

„Всичкото това, което беше покрай селищата гола поляна, ми ние през 60-те и 70-те години всички залесихме и сега искам да ви кажа какво се получи. Ние залесихме, но по-голяма част от него вече го няма. 90-те години започнаха пожарите. Около Созопол, всеки ден пожари, Слънчев бряг, Ханска шатра, Коашарица, това бяха прекрасни борови гори. Това всичко стана, когато аз бях главен директор и всички тези неща ги знам, защото минаха през ръцете ми“, каза той.

Той е категоричен, че всичко това е станало, за да стане гола поляна и всичко да се застрои.

Доц. Патронов напомня, че през 1994 г. са падали 400 литра на квадратни метъра дъжд, без подобни щети по населените места.