През 2017 г. в Германия трябва да се проведат федерални избори.

Ако не се случи нищо извънредно – например, голям терористичен акт, свързан с мигрантската криза, за появата на която критикуват Ангела Меркел, то лятото на следваща година именно тя ще стане канцлер на Германия.

През последните 10 години настоящата канцлерка унищожи в политически смисъл всички опасни конкуренти в ръководството на християн-демократите.

Това пише в свой коментар за РИА "Новости" политологът Александър Рар, цитиран от БГНЕС.

Начело на ХДС в момента са хора, които дължат своята кариера на нея. Още повече, че вече ги няма ярките фигури от старата Западна Германия, с изключение, може би, на министъра на финансите Волфганг Шойбле. Той по принцип може да бъде разглеждан като кандидат за канцлер, но има три проблема. Първо, преди 20 години е бил замесен във вътрешен корупционен скандал. Второ, той се предвижва с инвалидна количка след опит за покушение срещу него. Трето, той вече е над 70-годишен и по тази причина може да претендира само за ролята на временен лидер на Германия, ако не дай Боже нещо се случи с Ангела Меркел. Вторият вероятен кандидат за поста канцлер се смята министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен. Тя е на 57 години, дъщеря на бивш известен лидер на християн-демократите от Долна Саксония. Военен министър – това е нейният трети министерски пост. От време на време тя намеква, че е готова да се заеме с по-отговорна работа. Но аз бих я определил като възможен кандидат, само ако Ангела Меркел не може да участва в изборите. Вътре в партията не се вижда никой, който да има този авторитет и опит като нея.

Напълно изключвам възможността следващия септември на власт да дойдат опозиционни политици. Основната опозиционна партия – социалдемократическата – сега е принудена да работи в коалиция с ХДС. По принцип, Ангела Меркел напълно ги прегази. Социалдемократите имат Франк-Валтер Щайнмайер, който педи 8 години се изправи срещу Меркел в битката за канцлерския пост. Естествено, втори път той няма да го направи. Но най-важното тук е, че за последните 10 години социалдемократите загубиха статута си на втора народна партия. Единствената в страната народна партия, която може да спечели 30-35% от гласовете на избирателите, е ХДС. Рейтингът на социалдемократите е около 20%, което е катастрофално малко за партия, която е дала трима канцлери – Вили Бранд, Хелмут Шмид и Герхард Шрьодер. Днес нейната популярност се доближава до тази на партията на „Зелените“, които могат да разчитат на 12% от гласовете. Също така има и Лява партия, бившите комунисти, тяхната максимална електорална подкрепа е само 10%.

Вътре в тази партия има сериозен разкол между тези, които се обявяват за сътрудничество с управляващата партия, и тези, които са категорично против. От големите партии остава „Алтернатива за Германия“. Това е тази сила, против която мнозина искат да се обединят. Тази партия издига дясно популистки лозунги, които се ползват с огромен успех сред германските избиратели. „Алтернатива за Германия“ се обявява срещу приемането на бежанци и мигранти. С този лозунг те работят сред цялата германска общественост и усилват своите позиции. Не изключвам, че на изборите за Бундестаг те могат да спечелят над 10% и да се превърнат в трета политическа сила в Германия. Но те не са алтернатива на християн-демократите. Ангела Меркел все пак се надява, че ще успее да сплоти около себе си социалдемократите и „зелените“ за противодействие на крайнодесните. Не е изключено тя да успее да постигне това. Нейната лична власт и амбиции нямат алтернатива в Германия.

Преди изборите за Бундестаг може да опишем и какви проблеми тревожат днес германския избирател, над какви въпроси трябва да работят партиите. Започвайки от 60-те години на миналия век, още преди обединението, Германия е свикнала да живее в комфортна социална и икономическа среда. Хората са свикнали с потребителското общество, стабилните цени, доброто жилище, средния размер на данъците, свободата на движение, стандарта на живот. Две поколения германци са възпитани в този дух. И ето, че за пръв път от 50 години прекрасният германски модел започва да се пропуква. Това е свързано както с мигрантския поток, така и с вътрешногерманските проблеми. Обикновеният германец не разбира причините за тероризма. Откъде се появи „Ислямска държава“, защо ислямистите са врагове на Германия, взривяват фестивали, организират нападения... Хората не разбират това, защото Германия сама по себе си с никого не воюва, а напротив, опитва се да се помири с исляма.

Дори по време на войната в бивша Югославия /1999 г./ се обедини със САЩ, за да защити косоварите, които изповядват ислям. И ето ти – нападения. Мнозина не разбират това и се чувстват неуютно. Сега за икономическите трудности. Германия не просто е свикнала да живее в комфорт, тя е умеела да живее в него и много е направила за неговото поддържане. По-конкретно, по времето на Шрьодер /1998-2005/ беше извършена най-важната реформа на трудовия пазар. За разлика от Германия, Франция и страните от Южна Европа за последните 20-30 години не бяха провеждали подобни реформи. Сега положението във Федералната република е по-сложно.

Има колосален проблем, който се чувства особено от средната класа и по-бедните слоеве. Около 10 години лихвените проценти в банките не растат, защото Европейската централна банка се опитва да спаси европейската икономика, нулирайки кредитите. Редовите бюргери са свикнали от поколения да пестят пари в банки и когато излязат в пенсия да живеят от лихвите. Днес те разбират, че парите им се обезценяват, освен това ужасно поскъпват медицинските застраховки. За германците, свикнали с финансовата стабилност, това е катастрофа. На пенсия те искат да живеят така, както в своята младост, затова се страхуват да загубят предишния си стандарт и настояват германските управляващи да стабилизират положението. В навечерието на изборите политиците трябва да отчитат тези настроения.