В края на миналата година мъж, чиято самоличност няма да разкрием, разбира, че трябва да бъде опериран. Планово

 Той е на 55, с фрактура на хумерус (счупване на горния край на раменната кост). “Тази операция може да се отлага, но не неограничено”, каза  директорът на болницата, където е трябвало да се случи операцията, пише Генка Шикерова за Свободна Европа.

В края на октомври обаче министърът на здравеопазването издава заповед за спиране на плановите операции заради нарастващия брой случаи на заразени с COVID-19. Така пациентът разбира, че няма да бъде опериран скоро. “Притеснението и стресът от това, че трябва да бъде планов, доведоха до инфаркт и човекът почина”, казаха от болницата.

В началото на март плановите операции в 22 от общо 28 области на страната спряха за трети път от началото на кризата с COVID-19. Този път това стана не с централизирана заповед, а с “локални мерки” според новата стратегия на здравното министерство.

“Решението на министъра на здравеопазването за спиране на плановия прием и плановите операции в лечебните заведения може да е по-опасно за пациентите от причината за взимането на това решение”, реагираха с позиция от Българската болнична асоциация(ББА).

“Предишните спирания на плановите операции не доведоха до добър резултат при пациентите”, каза за Свободна Европа Свилена Димитрова, председател на ББА. “Хората си мислят, че просто не могат да отидат на лекар. Изпускат се спешни ситуации, влошава се състоянието на пациентите, защото се създава усещането, че в болниците е опасно”, каза тя.

“Не приемам това като мярка”, каза за Свободна Европа д-р Стефан Константинов, директор на УСБАЛ по онкология. “Имаме болници, които наистина са препълнени с COVID-19 и там е логично плановите операции да бъдат спряни, за да се освободи персонал. Но при нас всичко е свързано с планиране”, каза той. “Това не е спряно, но има хора, за които не може да се прецени, като например жена с киста на яйчник, за която може да разберем дали е доброкачествена или злокачествена едва когато я оперираме”. Според него решението за спиране на тези операции е дошло в момент, в който се разрешава всичко. “Аз съм за диференциран подход спрямо различните лечебни заведения. Там, където няма капацитет, да се спрат плановите операции”, каза д-р Константинов.

“Няма никакво основание за спиране на плановия прием в болниците, защото болниците имат достатъчно легла и персонал”, каза за Свободна Европа д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. По думите му в момента болниците са най-безопасното място. "Те не са източник на зараза, защото всеки планов пациент влиза там проверен”.

“Лекарите, които участват в една планова операция, освен хирурзи, са анестезиолози, анестезиологични сестри. Имаме нужда от тези хора да бъдат свободни, да бъдат неуморени тогава, когато пълним реанимациите или болниците с пациенти с коронавирус”, каза в интервю за Свободна Европа министърът на здравеопазването Костадин Ангелов. “Това категорично не означава застрашаване здравето на останалите пациенти. Планова операция означава операция, която може да бъде отложена във времето и която не застрашава живота и здравето на човека”.

Според д-р Кацаров обаче това не е така. “Забраната ще доведе до нелекувани хора, а това в медицината се измерва с по-висока смърттност или инвалидизация”, каза той.

"Внуши се, че болниците се изчерпват и няма легла. През декември 2020 г. през болниците са преминали 1 млн. 480 хиляди пациенти, от тях 62 200 с ковид, 4,2% е натоварването. В същото време през 2019, когато няма ковид са преминали с 400 000 души повече. Оказва се, че едва 40% от легловия фонд е бил зает в най-тежките натоварени заради пандемията месеци”, каза в неделя в интервю за БНТ бившият директор на НЗОК Дечо Дечев.

По данни на НЗОК към 16 март са заети половината от леглата в болниците. Броят на приетите с COVID-19 e 14 на сто от общия брой, настанени за лечение пациенти.