Дали след малко повече от три месеца БФС ще има нов президент?

На 6 декември, сряда, се проведе поредно заседание на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз, което насрочи дата за извънреден изборен конгрес и определи дневния ред за Общото събрание – то ще се проведе на 15 март от 10:30 часа в столичния хотел „Маринела“.

Имаме дата, час и място за Конгреса, но дали след малко повече от три месеца БФС ще има нов президент?

Към днешна дата това продължава да крие повече въпросителни, отколкото ясни и конкретни отговори. Едно обаче е сигурно – в България са възможни всички сценарии.

Миналата седмица Изпълкомът на футболния съюз се събра в Бояна, а след края на заседанието Борислав Михайлов подаде оставка като президент. Оставка, която обаче тепърва ще бъде гласувана на Конгреса на 15 март – дневният ред в сряда разкри, че това ще бъде четвърта точка, а след нея предстои освобождаване на членовете на Изпълнителния комитет. Шеста и седма точки съответно са свързани с избирането на ново ръководство на БФС – президент и Изпълком. Тук обаче идва първата въпросителна – ако оставката на Михайлов не бъде гласувана, тогава какво следва?

Според члена на Изпълкома Петър Величков, който е част от екипа на кандидата за президент на футболния съюз Димитър Бербатов, от Бояна готвят сценарий, в който Михайлов в крайна сметка ще продължи да управлява. Величков изрази мнение, че колегите му от Изпълкома планират да обжалват предстоящия Конгрес, а Борислав Михайлов да остане вписан в Търговския регистър и да продължи да ръководи българския футбол. В момента временно изпълняващ длъжността президент на БФС е Михаил Касабов, но неговото име не е вписано в Търговския регистър. Величков добави, че Димитър Георгиев, който също присъства на вчерашното заседание, ще обжалва Конгреса в опит Михайлов да остане на власт. Георгиев, който е бивш депутат от ПГ на БСП, е обявил и намерението си да се кандидатира за президент само и единствено за да може да обжалва впоследствие Общото събрание, за да остави Михайлов на поста.

И така, връщаме се на сценариите, които можем да видим на 15 март догодина – сред тях, разбира се, можем да видим и такива с евентуалното оставане на Борислав Михайлов на президентското място. Бившият национален вратар вече подаде веднъж оставка начело на родния футбол през 2019 година, когато се оттегли след тежкото поражение от Англия с 0:6, на фона на расистките обиди от страна на група от запалянковци в тогавашния двубой на Националния стадион. Но, Михайлов продължи да управлява впоследствие, а на Конгреса през октомври 2021, бе избран за нов четиригодишен мандат след противоречиво гласуване – резултатите от това Общо събрание продължават да се обжалват. Трета точка от дневния ред на Конгреса през март следващата година е разглеждане на жалби до Общото събрание.

Съществува, разбира се, вариант Михайлов да не продължи да управлява. Все още на практика не знаем дали той ще се кандидатира за президент на предстоящите президентски избори в БФС. В интервю наскоро бившият национал бе уклончив, казвайки, че „по-скоро няма да се кандидатира“, като добави, че вече подготвял свои заместници за горещия пост. Кои са те, на този етап остава неясно. Но, съдейки по изминалите 18 години, по всяка вероятност става въпрос за човек или група от хора, които да продължат линията на управление от 2005-а насам – линия, която така и не ни докара повече нови стадиони или класиране на голям международен форум.

По всяка вероятност няма да липсват кандидати за президентския пост в Българския футболен съюз, като вече се завъртяха имената на няколко любопитни лица. Фаворит на букмейкърите е Димитър Бербатов – за никого това не е изненада, най-малкото на фона на всичките изказвания и действия на бившия нападател на Манчестър Юнайтед в посока така желаната от мнозина промяна в българския футбол. Сред кандидатите попадат имена на хора като Лъчезар Танев, Ивайло Цветков „Нойзи“, Валентин Михов и Христо Крушарски – последните двама малко или много потвърдиха, че ще се борят за президентското място на 15 март. Тепърва ще се официализират доста кандидатури, а не бива да пропускаме, че хора като Валери Божинов бяха сред възможните варианти на букмейкърите.

Това само показва нагледно и доказва едно – че за президентския пост се спрягат редица имена на хора, които са пряко във футбола, но не всеки е с управленски опит. Управленски опит, който е нужен за такъв отговорен пост – това може би изключва доста хора, а вниманието ни трябва да е насочено към такива, които имат понятие както от спортен мениджмънт и бизнес. Футболната общественост в България е жадна за промяна, но за нея ще са нужни много години, преди страната ни отново да си стъпи на краката както на клубно, така и на национално ниво.

Историята сочи, че Борислав Михайлов може да продължи да управлява българския футбол, така както го направи през 2019-а след расисткия скандал от мача с Англия. Това няма да изненада никого – бившият вратар заяви след хвърлената си оставка, че „е могло да свърши още много за българския футбол, но това не е било позволено“. 18 години са напълно достатъчни, за да може страната ни да се хвали с нови и модерни стадиони, да има добра инфраструктура, да се класира редовно за групи на европейски клубни турнири и да играе на световни и европейски първенства. Българските клубове и националният ни отбор няма да започнат да влизат по-често в групите на европейските турнири или да се класират за големи международни форуми при назначаването на нов президент. България обаче може да започне да работи в тази насока, защото стигна дъното в последно време. В никакъв случай нещата няма да се получат от днес за утре, но защо да не им дадем шанс? Ако се провалим и тогава, си заслужаваме съдбата.