По БТВ върви безумна реклама на Олинеза за лютеница, в която е въплотена цялата безвкусица и пошлост на времето ни. Някаква рекламна агенция със скудоумен сценарист ме убеждава, че на моята баба и е отнемало дни за да направи лютеница, на мама и тати /благодарение на чушкопека/ отнема ден, но на мен, новия дигитален човек, с бързите решения за всичко, са ми достатъчни само минути за да си купя лютеницата на Олинеза. Сиреч, баба ми и майка ми са били големи будали.

Млади момчета и момичета, само можете да си мечтаете един ден да вкусите лютеницата на бабите ни. Не само защото старите родители си отиват и няма кой да я приготви, особено ако не вземем от тях традицията и "чалъма" /ноу хоуто/.

Искам, о, как искам да можех, поне още един път, за малко, да мога да опитам нещата на моите баби, включително лютеницата им, тази, която се правеше няколко дни. Не можеш да складираш лютеницата за години. Не е като ракията, да трае десетилетия - правиш и ядеш, до следващия сезон.

Но моите баби отдавна ги няма и няма да ги имам. Остава само спомена за сеския топъл хляб и още горещата лютеница по дървената лъжица, която мажехме. Няма такава наслада.

Знаете ли кой си купуваше лютеница от магазин?

Само крайно закъсалия, този който няма домашна лютеница, и е обречен да я купува от магазин.

Момчета и момичета, само можете да се радвате ако имате възможност да подберете хубави домати, чушки, патладжани и т.н. и да печете, белите, мелите и накрая бъркате казана за да усетите аромата на храна, която няма нищо общо с индустриално произведена. Ами общуването, удовлетворението, заедността и усещането че ядеш това коети си приготвил?!

Другата формула, която ви предлагат тези "умни" рекламисти е мобилен телефон, компютър, супермаркет?!

Някакъв безмислен и безличен "фастфууд" житейски кръговрат.

Този нов консюмеризъм/потребителски дух, идеята че всичко се продава и няма смисъл да правиш никакво усилие, разрушава връзката между ценности, традиции, труд и удовлетворение, в последна сметка самия живот.

Имах приятел, за съжаление почина, чуден човек. Беше част от движението "слоу фууд", от тези истински хора, които ходеха по планиските села и градове да търсят продукти направени от непастьоризирано мляко, месо от диво пасящи животни, от които след това се подготвя бавно храна и за да се насладиш на труда и да извлечеш най-доброто от природата. Испанският хамон, френските сирена не бяха по-добри. Напротив.

Та моят контрапризив - вместо да купувате тези полуфабрикати, момчета и момичета, следващото лято си отделете един уикенд, изберете най-хубавите зеленчуци, потърсете за съвет или помогнете на бабите си и дядовците си, на майките и бащите си,/не забравяйте да ги прегърнете/ и си направете сами или съучаствайте в съзаклятието "лютеница".

Намерете пътя към селото, в пряк и преносен смисъл, към природата, към традициите, към бабите и дядовците /ако сте щастливци да ги имате/.

Удоволствието е несравнимо и спомените ще останат. Търсете истинските неща, тези които ще ви помогнат да останете по-здрави, да живеете в по-екологична и чиста среда, извън градовете и супермаркетите. Поводите като гроздобер, слагане на вино, варене на ракия, дърва за зимата, които ще помогнат да бъдете заедно и прекарате повече време. Ако няма при кого да отидете, започнете сами и канете приятели.

Миналата година прекарах извън града няколко седмици, слава богу има Интернет, който да позволи работа от дистанция. Бяха най-хубавите ми дни.

И още си разменяме лютеници и си споделяме спомените, и плановете за следващия сезон, когато ще направим още по-добра лютеница, по-качествено вино, ракия, зеле и т.н.

Живот и здраве.

Илиян Василев