Не съм сигурен, че ако Русия беше нападнала България щеше да срещне подобна съпротива

Съжалявам, но този пост се налага. Украйна беше разделена по много признаци, преди войната. Караха се, биха се дори в Парламента, но дойде войната и нацията се сплоти като никога., възроди и възкреси Надеждата си. Дори рускоезичните си защитават страната, толкова смело колкото и националистите.

Не съм сигурен, че ако Русия беше нападнала България щеше да срещне подобна съпротива. Щом 30 процента от българите одобрява насилието на Кремъл над съседен славянски и православен народ?! Представяте ли си колко промивани са тези мозъци. Те, същите, утре ще се наредят да срещат с хляб и сол, "освободителите" и ще се наредят като доброволци в новия Народен съд.

Днес чета, че ромите от Кюстендил събират помощи за Украйна, мюсюлманите също, а нашата "православна" църква се затвори зад манастирските стени и мълчи ли, мълчи. Защото Бог отдавна ги е изоставил заради бездуховността им.

Разбира се, има и друга истина, на многото хора, които си отвориха сърцата и домовете и предоставят подслон на бежанците, така както България е приела почти милион бежанци след първата световна война. И те са също много.

Но се намират зложелатели да завидят /колкото типично/ че на бежанците давали, а на тях не.

Гледах Костов вчера, и Стоянов преди, гледам и президентите и премиери след това, сравнявам християнските им/разбирай човешки ценности, емпатията, вълнението и разбирам, че Сакскобурготсти, Доган, Първанов, Станишев, Борисов, Радев изтръгнаха духовното, пречупиха гръбнака на нашия народ, замениха го с тюрлюгювеч от псевдоценностите на далаверата, на снишението срещу пост или пари, унищожиха колективния човешки капитал и емпатия, до степен да се питаме кое е по-страшното - че изчезваме физически като нация, или че се сринахме духовно. Или и двете гибели са взаимносвързани и обусловени. Защото въпреки добрите перспективи за материалното, хората напускат страната заради липсата на солидарност, съпричастие, ценности.

И пак си задайте въпрос, ако Русия ни беше нападнала, как щяхме да реагираме? Сравнете с възрожденците, Съединението и сръбско българската, вижте какво правят в Украйна, и ако не ви налегне всемирната скръб, значи сте от тези 30 процента безвъзвратно оскотяли хора, които не различават добро и зло. И как с тях да градим единна България?! Да бъдем добри съседи, да теглим България в една посока?

За това казвам, че бях до тук с единството, с обединението, с фалшивата претенция за единомислие с тези хора. Трябва ми пречистване, катарзис. За съжаление не виждам подобни възрожденски мотиви в поведението на повечето министри. Виждам поредната готовност за далавери, за снишаване, за уреждане на личното благополучие за сметка на общото.

Съжалявам, но подвига на украинския народ и реакцията на моя, навеждат на твърде скръбни мисли. Не само не помагаме с боеприпаси, с каски и бронежилетки, защото част от този народ не иска, но и мразим тези които помагат?! И всичко тръгва от "елита" - скотски, бездуховен, безгръбначен. Къде са творците да осмислят тези процеси, къде са писатели, интелектуалци, поети, продуценти на забавни зрелища, съучастници в тези престъпления срещу народа? Сал един Теодор Ушев?!

Медиите и журналистите, носят основна вина за това.

И си мисля, дали спасението не е в емиграцията към Украйна. Защото и Европа е заспала, окончателно.

Илиян Василев