ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Ходил съм няколко пъти в Брюксел. Първия път – през 1999. Беше спокоен, почти провинциален град, независимо че се води столица на Европа. С изключение на два-три квартала, населени с африкански, турски и близкоизточни мигранти. Полицията не влизаше в тези квартали. Каза ми го тогава офицер от полицията.

Когато преследваме престъпник и той се шмугне в арабския квартал, ние вдигаме ръце, каза човекът. Там си имат свои закони и какво става, никой не знае.

Сега се разбра. Люпят се джихадисти и терористи, но също и по-обикновени престъпници.

Белгия е изкуствено създадена през първата половина на 19-и век държава, съставена от фламандско и валонско население и малко немци. Като творение на модерната политика кралство Белгия било направено като образец на конституционна монархия с гарантиране на всички лични и етнически права и свободи.

Неслучайно Търновската конституция била копирана от белгийската като последен писък на политическата мода.

Независимо от известно напрежение, дължащо се на смесения етнически състав, Белгия винаги е смятана за модерна, високоразвита и нормална държава и то не само в кабинетите в Европа, но и от всички нормални хора по света.

Сега тази образцова демокрация е опряна до стената. По улиците патрулират тежко въоръжени полицаи, нощем Брюксел опустява. Страхуват се хората и се вижда, че има защо.

Но в много голяма степен и Белгия, и цяла Европа си причиниха сами това. Криво разбрана толерантност, криво разбрана демокрация, сбъркана концепция за човешки права и устройство на обществото.

Покъртителен пример от последните дни. В петък в Брюксел беше арестуван Салах Абделслам, заподозрян за атентатите в Париж от 13 ноември. И този човек обяви, че ще съди белгийската прокуратура, понеже прокурор съобщил, че имал намерение да се самовзриви. И ако успее да докаже, че не е имал такова намерение, прокурорът като нищо ще го отнесе.

Е няма такава демокрация, никъде.

Ако Европа не се освести овреме, няколко хиляди малоумници, без извинение, са в състояние да разрушат всичко, градено през последните 70 години. Политиката „добре сте дошли“ вече изглежда като пълно недоразумение. Сделката с Турция с безвизов режим за 80 милиона, сред които поне 10 милиона кюрди, е в най-добрия случай наивно упражнение. Меркел, Оланд и другите уж лидери приличат на хора, които не знаят къде се намират.

Демокрацията е за хора, които искат да живеят в демокрация. Останалите не са добре дошли.

Играта на толерантност свърши. И ако политиците не са го разбрали, хората ще им го набият в главите. Ще бъде болезнено, но не повече от взривовете по европейските улици.