Американската писателка и психоложка Кей Редфийлд Джеймисън казва, че “децата се нуждаят от свобода и време, за да играят. Играта не е лукс. Играта е необходимост.“

Играейки вън, те изучават околността с всичките си сетива, откриват нови светове и се научават да се договарят помежду си, създавайки правилата на игрите и на въображаемите си общества и светове.

И за да бъдем по-конретни, ще изброим двадесет причини в подкрепата на тезата, че играта на открито прави децата по-умни:

1. Играта на открито е мулти-сензорна активност. Или с други думи, когато играят навън, децата виждат, чуват, помирисват и докосват неща, които са недостъпни за тях, докато играят на закрито. Те използват мозъците си по уникални начини, за да си обяснят тези нови за тях стимули.

2. Чрез играта децата откриват понятията, които изучават в училище, в реалния свят. Например виждайки и докосвайки корените на дърво, те ще разберат реално урока по биология, в който изучават как растенията си набяват хранителните вещества.

3. Играта навън стимулира творчеството. Робин Мур, професор по ландшафтна архитектура и експерт в областта на дизайна на пространства за игра, казва: „Натуралните пространства и материали стимулират неограниченото въображение на децата и служат като средство за творчество и изобретателност.“ Камъните и калта предоставят неограничени възможности за игра, които могат да бъдат изразени по различен начин всеки път, щом детето стъпи навън.

4. За играта навън няма правила. Не съществуват инструкции за играта на открито. Децата сами създават и договарят помежду си правилата на игрите си и докато го правят използват своето въображение, интелигентност и творчество по уникален начин.

5. Игрите сред природата намаляват безпокойството. Времето, прекарано навън, намалява тревожността на децата. Те се завръщат с релаксирали и с отпочинало съзнание в традиционната учебна обстановка.

6. Играта навън подобрява концентрацията. Свободните от правила игри на открито помагат за увеличаване на времето, в което детето успява да задържи своето внимание при обучение. Много често децата, които срещат затруднения със занятията, свързани с лист и химикал или с продължителното стоене на едно и също място, постигат по-големи успехи след времето, прекарано навън.

7. Играта навън е творчески процес. Тъй като в този тип игри няма предварително установени идеи и правила за игра, децата трябва сами да създадат „света“ около тях. По този начин те използват въображението си по начин, по който не го правят, когато играят вътре.

8. Пребиваването в природата развива респект към другите живи същества. Децата развиват емпатия, способност да се съобразяват с чувствата на другите хора, чрез взаимодействието с другите живи същества в природата. Наблюдавайки малка буболечка, птичка или катеричка, катереща се на дърво, те се учат как другите същества се справят със света и порастват.

9. Играта на открито насърчава разрешаването на проблеми. Когато децата управляват света, в който те самите създават правила, те трябва да се научат да разбират кое работи и кое не, кои идеи донасят успех и кои провал, как да знаят кога да продължат да опитват и кога да спрат.

10. Играта на открито насърчава лидерските умения. В среда, в която децата сами създават забавленията си, по естествен начин се появяват лидери. Някои деца изпъкват с уменията си да обясняват на другите как се играе дадена игра, докато други се наслаждават на предизвикателството и състезателния дух на игрите, свързани с физически активности. Всички типове лидерски умения са необходими в процеса на игра и трябва да се насърчават.

11. Играта на открито разширява речника на децата. Докато играят навън, децата могат да видят жълъд, катеричка, купест облак или други неща от природата, на които не биха се натъкнали, стоейки в затворени пространства. По този начин речниковият им запас се увеличава с нови думи и понятия, характерни за околната среда.

12. Играта на открито подобрява умението за слушане. Когато договарят помежду си правилата на измислените от тях игри, децата трябва да се слушат внимателно едни други, да задават въпроси и да вникват в детайлите на обяснението така, както не правят, когато играят познати за тях игри.

13. Пребиваването в природата подобрява комуникативните умения. Когато не разбират правилата на играта, не могат да се покатерят на дърво или не знаят точно как да си построят къщичка, те трябва да се научат да задават въпроси и да изясняват неяснотите, като същевременно да не оставят и себе си неразбрани.

14. Играта навън окуражава съвместните игри. В среда, в която няма победители и губещи, децата работят заедно за постигане на целта. Независимо дали преодоляват препятствие или създават къщичка за птици, те се научават да работят заедно за постигане на желаната цел.

15. Времето, прекарано в природата, помага на децата да обръщат внимание на формите. Натуралният свят е изпълнен с форми и мотиви. Венчелистчетата на цветята, жилките на листата, кората на дърветата – всички те са разнообразие от различните форми. Запознаването с тях е от решаващо значение за развиването на математически познания в ранна възраст.

16. Играта на открито насърчава децата да обръщат внимание на приликите и разликите. Способността да сортират елементи и да забелязват сходствата и различията между тях също е умение, което подпомага разбирането на математическите принципи и модели.

17. Времето, прекарано навън, засилва имунната система на децата. Здравите деца са по-силни ученици. Когато децата прекарват повече и повече време навън, техният организъм укрепва, което намалява отсъствията от училище заради боледуване.

18. Игрите навън повишават нивото на физическа активност. Децата, които често играят вън, по-рядко имат наднормено тегло и са по-активни ученици. Редуването на психически с физически активности увеличава концентрацията, затова тези деца имат увеличена способност за внимание в класната стая.

19. Времето, прекарано навън, увеличава упоритостта. Игрите на открито често изискват постоянство. Децата трябва да опитват отново и отново, ако техните експерименти се провалят. Ако клонът не е достатъчен, за да прекоси целия поток и да се превърне в мост или кората не е достатъчна, за да покрие къщичката им, те трябва да продължат да опитват, за да успеят.

20. Играта навън е забавна. Щастливите деца са по-добри ученици. Малчуганите са естествено щастливи, когато се движат, играят и творят навън. Това ги прави отворени за експерименти, изучаване и израстване.