„Имали сме зли крале, имали сме и крале идиоти. Не мисля обаче, че преди сме имали такъв зъл идиот за крал", с тези думи Тирион Ланистър от „Игра на тронове" описва най-добре характера на племенника си Джофри.

От понеделник вечерта в ефира на Нова тв имаме съмнителното удоволствие да наблюдаваме смуглия гей Кристиян, който със зле къносаните си кичури и детинското си тщеславие досущ прилича на величеството от сериала, пише Всеки ден.

И ни кара да перифразираме думите на Тирион така: „Гледали сме много наглеци по телевизията, гледали сме и безброй педерасти. Такъв нагъл педераст обаче отдавна не бяхме виждали". Тези дни един съдържател на варненска кръчма се прочу, след като сложи табела пред заведението си, че в него не се допускат бедняци и гейове. Значи в бара не може, но в ефира може? В обществените басейни не пускат сирийци и цигани, за да не усмърдят водата с бълхясалите си тела. За сметка на това в телевизора плуват постоянно малцинствени лица с техните каруцарски тегоби. Явно още живеем с комсомолската идея за чистота - къпане всяка неделя с шампоан „Зелена ябълка" и веднъж в месеца изтъркване на петите с пемза са достатъчни, за да те превърнат в достоен и защитен от инфекции член на обществото.

Някак обаче сме проспали една фундаментална смяна на парадигмата - хигиената в 21-ви век започва от телевизора, радиото и лаптопа, а не от смяната на гъбясалите стелки на маратонките „Ромика". Много по-страшни от бактериите по седалката на обществения кенеф са заразите и нечистоплътието, които всяка вечер с охота допускаме в домовете си през плоския екран. Те поразяват не ноктите на краката, а самата душа. В този смисъл претенциозното селско гейче Крис е малък проблем, по-малък от головата сметка на Валери Божинов с екипа на „Партизан".

Безкрайната верига мустакати банкери, марксисти-милиардери, протестъри-градски гурута и депутатки-начални даскалици ежедневно ни инфектира със своята наглост, безчестие и неудържим селски примитивизъм. Хора, които в реалния живот не бихме допуснали на 50 метра от себе си, каним всяка вечер в спалните и трапезариите си чрез лекомисленото свещенодействие на дистанционното. А после им се сърдим, че ни занимават с разширените си задници, все едно не сме ги повикали сами.

Автор: Никола Николов