Проф. Зоя Горанова разяснява ефективността на древните лечителски практики

Иглотерапията и мокситерапията са древни методи за лечение, които макар и не толкова популярни в България, имат дълбоки корени и доказана ефективност. Специалистите в тази област предпочитат да използват термина "иглотерапия и мокситерапия" или "акупунктура и моксиране", като по-точен израз за техните практики. Професор Зоя Горанова от Българската асоциация по иглотерапия предостави ценна информация за тези лечебни техники в предаването "България сутрин".

Какво представляват иглотерапията и мокситерапията?

Иглотерапията и мокситерапията се основават на стимулирането на определени точки по тялото, които имат много индикации и могат да управляват различни болести. Тези точки се намират главно по ръцете и краката - от лактите надолу и от колената надолу. Чрез поставяне на игли в тези точки се създават лечебни рецепти, които оказват положителен ефект върху здравето.

Мокситерапията използва билкова смес, която се обработва и оформя във вид на пура, след което се загряват точките по тялото. Съществува и метод, наречен "топла игла", при който малко късче от моксата се поставя върху иглата, за да се постигне допълнителен лечебен ефект.

Една от по-необичайните техники е "нажежената игла", при която иглата се загрява до червено и се забожда в точките по тялото. Проф. Горанова обяснява, че този метод е много ефективен при лечение на болки в ставите, като убождането почти не се усеща и не е болезнено.

Какво лекуват?

Иглотерапията и мокситерапията се препоръчват за лечение на множество заболявания, включително проблеми на дихателната система, сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат и неврологични разстройства. Според проф. Горанова, колкото по-рано се приложи иглотерапията, толкова по-добри са резултатите.

При типичен сеанс иглите остават забодени в тялото за около 30 минути, но в случаи на силна болка могат да останат и за 1-2 часа. За по-добър лечебен ефект, специални игли могат да бъдат фиксирани с лейкопласт за 24 часа.

Световната здравна организация (СЗО) започва да разпространява иглотерапията през 70-те години на ХХ век, след като научни изследвания показват, че този метод има отличен обезболяващ ефект. При прилагането на иглотерапията в мозъка и локално се образуват специални вещества, наречени ендорфини, които допринасят за облекчаване на болката.

Иглотерапията и мокситерапията са доказали своята стойност през вековете и днес продължават да бъдат ценна част от медицината. Те предлагат естествен и ефективен начин за лечение на редица заболявания, като същевременно минимизират нуждата от медикаментозно лечение.