Въпреки преминаването на студения фронт, донесъл библейската буря в Северна Гърция, тенденцията твърдо е към затопляне.

Не само на Балканите, а в Европа и в целия свят. За това са категорични климатолозите. На базата на техните анализи експерти от всички сфери вече правят прогнози как това ще се отрази на развитието на икономиката, човешките ресурси, пазара на труда, пише 24 часа.

Само след 10 години температурите в България ще се вдигнат между 0,3 и 1 градус средно, сочи сценарият. “Ако тенденцията се запази, ще има по-продължителни периоди с над нормално топло време. Ще се увеличат периодите с т. нар. тропични нощи, когато минималната температура  не пада под 20°

Ще се увеличат и тропичните дни с температура над 35 градуса”, обясни климатологът проф. Георги Рачев.

По-топлото време отваря и нови перспективи - ще даде възможност за отглеждане на култури, които са по-топлолюбиви. “България има смисъл да преструктурира селското си стопанство към лозя и билки. Ние сме един от основните играчи не само на розово масло, но напоследък и на лавандула. Добиваме я през цялата година”, обясни още проф. Рачев.

България с климата си е чудесна за отглеждане на технически култури - слънчоглед и тютюн. “Природата няма да се промени драстично, че да изчезнат черешите и вишните”, категоричен е климатологът.

По-топлото време дава възможност земята да се ползва два пъти. “В Тракия например има ранни листни зеленчуци, след това основна култура, след това може да засадиш зеле и моркови. Може да извадиш от една и съща площ по 2 или 3 реколти, което води до интензивно селско стопанство”, даде пример той.

Ако се запази тенденцията за повишаване на средните годишни температури у нас, при всички положения снеговете в равнинната част ще станат по-малко.

“Ще продължи да вали, но в по-голямата част ще са дъждове или дъжд и сняг. Затова и напоследък няма снежна покривка, каквато помнят предишните поколения

Тогава се задържаше по 3-4 месеца”, обясни още климатологът.

Последната студена зима пък била през 2012 г., когато през февруари е имало повече от 10-15 дни с отрицателни температури.

Горещото време може да закрие до 80 млн. работни места, а у нас те ще са над 400 до 2030 г., смятат експерти по пазара на труда. Причината е, че според прогнозите като цяло температурите ще се вдигат с 1,5 градуса, което ще повиши риска от топлинен стрес за робтниците в селското стопанство и строителството. Това пише в доклада “Работа на по-топла планета: Въздействието на топлинния стрес върху производителността на труда и достойния труд” на Международната организация на труда.

“До 2030 г. се очаква повече от 2% от общото работно време в световен мащаб да бъде изгубено всяка година, защото е твърде гореща за работа. В Южна Азия и Западна Африка резултатната загуба на производителност може дори да достигне 5%”, пише в аналитичния доклад.

Топлинният стрес се увеличава, когато температурата стигне 39, тогава тя се превръща в пречка за икономическата активност, намалена е производителността на труда, това довежда и до грешки. Излагането на прекомерни нива на топлина може да причини топлинен удар, понякога дори с фатален изход.

Финансовите загуби от затоплянето се очаква да стигнат 2,4 млрд. долара до 2030 г.

Какви решения предлагат експертите?

На първо място, да се ускори структурната трансформация на селските икономики така, че по-малко земеделски работници да са изложени на високи температури, както и да се полагат по-малко физически усилия в жегата.

Сред политическите мерки, които се предлагат в доклада, са инвестиции в инфраструктура и по-добра интеграция на развиващите се страни в световната търговия.

Шефовете трябва да адаптират работното време, да осигурят подходящо облекло и да корегират работното време според жегите

Топлинният стрес ще засегне най-силно страните в Южна Азия и Западна Африка. Очаква се горещините да доведат до загуба между 5,3 и 4,8% от работното време през 2030 г., което съответства на около 9 милиона работни места. Загубите за Европа ще бъдат по-малки, или 0,1%.

Топлинният стрес може да действа и като фактор за миграция на земеделските работници - да напуснат селските райони и да тръгнат към градовете.

В България ефекътт на глобалното затопляне се очаква да закрие 400 работни места до 2030 г. Като цяло Източна Европа няма да бъде особенно засегната от топлинен стрес. Най-силно засегната в нашия регион ще е Русия, където се очаква горещините да доведат да закриване на около 4000 места.

В Румъния пък жегата ще затвори 2100 позиции

Никакъв ефект няма да има върху Беларус, а едва по сто човека ще загубят работата си в Чехия и Словакия, прогнозират експертите на Международната организация на труда. Топлата вълна в Европа ще удари най-силно Испания, където ще има над 8000 закрити позиции, предимно в селското стопанство и строителството.

Двойно по-силен удар пък се очаква да понесе Турция, където закритите места ще са над 16 хил.

“Сигурно е повишаването на температурата на въздуха, а и на водата, тъй като определено се намираме в топла фаза. Увеличават се глобалните температури на системата земна повърхност - атмосфера. Дори опитите за намаляване на въглеродните емисии, които се смятат за основна причина за повишаване на температурата на въздуха, засега не дават необходимия резултат”, обясни Георги Рачев.

Даде за пример, че човечеството продължава всяка година да бълва около 35 млрд. тона въглероден диоксид. Ограниченията, които си налагат някои от страните, са разнопосочни и в крайна сметка не водят до трайно решаване на проблема.

“Емблематичен пример е, че Европа инсталира все повече слънчеви панели, за да улови тази възобновяема “чиста” енергия от слънцето. Тези панели обаче се произвеждат в Китай. Така че Европа намалява въглеродните си емисии, но купува панелите от Китай, където се реализират нови количества въглероден диоксид”, обясни нагледно климатологът.

Продължава да се увеличава концентрацията на въглероден диоксид, който допреди месец беше стигнал 414 милионни части от въздуха. Поради активната вегетация сега е паднал на 413 милионни части. Идва есента, с което в северното полукълбо очаквам нови рекорди на въглеродния диоксид

“Нищо чудно януари-февруари да минем и 415 млн. части. Това означава по-голям парников ефект. Чакат ни отново горещи години”, каза още Рачев.

Безспорно секторът, който се очаква да бъде най-силно засегнат в световен мащаб, е селското стопанство. В момента 940 млн. души по света работят в него. 60% от загубеното работно време в световен мащаб поради топлинния стрес до 2030 г. ще е в сектора.

Следващият най-засегнат ще е строителният сектор, където загубите на работно време се очаква да достигнат 19%. Според специалистите особено рискови са екологичните стоки и услуги, събирането на отпадъци, спешната помощ, ремонтните дейности, транспортът, туризмът, спортът и някои форми на промишлена работа.

Най-значителните икономически загуби ще понесат хората в най-бедните региони. “Очаква се страните със средни и по-ниски нива на доходите да страдат най-силно от влошеното положение, защото разполагат с по-малко ресурси за ефективно адаптиране”, пише още в доклада.

“Топлинният стрес ще засегне милиони жени, които съставляват по-голямата част от работещите в селското стопанство, както и мъжете, които доминират в строителната индустрия. Социалните последици от топлинния стрес могат да включват увеличаване на миграцията, тъй като работниците напускат селските райони, за да търсят по-добри перспективи”, обобщава Катрин Сагет, началник на отдел в изследователския отдел на МОТ.

При 33 градуса в офиса може да не ходим на работа

При температури над 33 градуса в офиса или в затворено помещение можем да откажем да работим. При тежката физическа работа допустимите градуси са с два надолу. Това е разписано в наредбата за микроклимата на работните места.

Шефовете са длъжни да осигурят подходящи условия на труд. В закрити помещения работодателите са длъжни да поддържат между 18 и 25, като стойностите варират според типа работа - лека, средна или тежка. Допустимата температура не може да бъде над 28 градуса, но има определени изключения. Според тях при много високи температури навън в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимите стойности, но не повече от 33 градуса.

При работа на закрито се предпочитат техническите мерки, докато на открито по-добър ефект имат организационните. Работодателите са длъжни също да осигуряват разхладителни напитки за своите работници и служители.

Инспекторите по труда следят дали се спазва наредбата, като те могат да напишат предписания или да наложат глоби от 1500 до 15 хил. лв. Стриктно се следи дали се спазват изискванията в строителството и в селското стопанство, където основно се работи на открито. Най-често сигнали за работа при високи или ниски температури се подават от работещи на закрито.