Затоплянето на времето наред с положителните емоции може да предизвика неразположения. Дългата и продължителна зима, липсата на достатъчно слънчеви лъчи и изтощаването на организма могат да доведат до т.нар. сезонна депресия.

Приблизително 4% от хората у нас боледуват от депресия. Заболяването се появява при навършване на 20 г. и засяга по-често жените, обясни д-р Тина Блажева, психиатър в Медицинския център за специализирана медицинска помощ по сърдечно-съдови заболявания, пише Труд.

Сезонните депресии са подтип на депресивното разстройство. Сезонността се характеризира с това, че някои пациенти боледуват от депресия предимно в определени сезони – в началото на зимата, респ. късна есен или пролетно време.

При диагностициране на заболяването специалистите използват международната класификация на болестите. „Според нея в рамките на две седмици всеки ден, през по-голямата част от денонощието изпитваме симптоми на тъга, липса на желание да правим каквото и да било, лоши мисли, мисли за безперспективност, че всичко е ужасно, че животът няма смисъл, появяват се включително и мисли за самоубийство. В такъв случай категорично става дума за депресия”, пояснява д-р Блажева.

Множество са факторите, които могат да доведат до това състояние. Биологичните са свързани с понижаване на хормона серотонин, т.нар. хормон на щастието, в мозъка.

Социалните фактори също са от значение. Такова е например чувството за самота. „Хората, които са сами – вдовици, без партньори, без близки, тези, които злоупотребяват с различни психоактивни вещества, с алкохол, – са по-застрашени от появата на този вид депресия”, казва д-р Блажева.

Навременното откриване на болестта е много важно. Причините са, че първо, това състояние е изключително мъчително както за пациента, така и за близките. На второ място, това може да доведе до самоубийство, защото мислите за безперспективност много трудно се контролират без терапия.

Лечението може бъде медикаментозно и психотерапевтично с помощта на психотерапевт. В случаите на по-тежка депресия психотерапията се използва като помощно средство към медикаментите. В голяма част от случаите е желателно да се предписват лекарства, защото възстановяването става много по-бързо.

Особено опасно е самолечението с медикаменти. „Когато започнеш да пиеш лекарства, антидепресанти, това, което първо се подобравя от всички симптоми на пациента, е нежеланието да прави каквото и да било, докато лошото настроение остава, т.е. човек вече става активен, но има лошо настроение и лоши мисли. Затова, ако продължават да съществуват тези идеи да сложи край на живота си, болният вече ще има и физическата възможност да го направи”, посочва д-р Блажева.

Сезонните депресии не могат да доведат до трайно психическо увреждане. „Депресията е просто количествена промяна в емоциите и в мислите ни, за разлика от психични заболявания като шизофренията например, където има качествена промяна в мисленето”, пояснява тя.

В 99 на сто от случаите болните се възстановяват напълно от сезонната депресия. След като премине това състояние, пациентите не се променят, а остават такива, каквито са били.

Неудобства в социалния и професионалния живот на болните често се предизвикват от сезонната депресия. Проблем в работата може да възникне, ако на пациентите често им се налага да отсъстват от работа поради депресия. „Така те слизат по-надолу в социалната стълбица поради затруднения в търсенето и намирането на работа”, твърди психиатърът.
От съществено значение за лечението е подкрепата от близките. Важно е да ги изслушат и подкрепят в решението за консултация с психиатър, както и след това.

Депресията в 90 процента от случаите се лекува извънболнично, така че човек не е застрашен да влезе в психиатрия. „Също така отношението към психиатрите, и особено към психотерапията, доста се промени напоследък и вече посещаваме психиатър може би не с такъв страх, както е било преди”, споделя д-р Блажева.

Положителен факт е, че хората със сезонни депресии обикновено желаят да се лекуват, защото осъзнават, че имат проблем и искат той да се реши. Особено след като започнат лечение и усетят подобрение, при поява на следващ епизод, сами търсят помощ, посочва лекарката.

Тя препоръчва да избегнем опасността от повторна поява на депресия,като се опитаме да променим, доколкото е възможно, начина си на живот. Това означава повече положителни преживявания, ангажираност и социални активности.

Различава се от пролетната умора

Понятието „пролетна умора” се различава от „сезонна депресия”. За пролетната умора е характерно чувството на дискомфорт и отпадналост. Тези неразположения обаче преминават, затова състоянието не може да се определи като депресия. За да бъде сезонна, депресията трябва пациентът в рамките на две години да е имал депресивни епизоди точно в определени сезони.