Така - ако приемем, че сме привършили с масовия бой около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, а.к.а Истанбулската конвенция, предлагам да преминем към следващия обществен “дебат”.

Имам обосновано предположение, хайли лайкли, че страстите ще се въртят около т.нар Глобален пакт за миграцията на ООН, който, живот и здраве, ще бъде гласуван на междуправителствена конференция на 11 декември т.г. в Мароко, пише Петьо Цеков във вестник Сега.

Защо смятам, че няма да се размине без бой?

Защото (макар споразумението да няма обвързващ характер) документът си е поставил изключително амбициозна цел да регулира световната миграция, а това е тема, която, меко казано, е спорна. 

Вече са ясни две страни, които няма да подпишат споразумението - САЩ, които напуснаха преговорите, декларирайки, че документът е несъвместим със суверенитета на страната, и Унгария, която обясни, че този текст е изцяло против интересите й в областта на сигурността.

"Той е заплаха за света от гледна точка на това, че ще вдъхнови милиони хора да емигрират", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто. 193 държави обаче могат да подпишат споразумението. Включително и България, която участва активно още на ниво изготвянето на Пътна карта за разработване на Глобалния пакт. 

ООН вече обясни, че целта на споразумението е широкомащабно да действа по въпросите на миграцията, като подчерта, че иска да “преодолее недоверието”, "да отговори на трудните въпроси", да се съобрази и със страните, които имат резерви. 

Разбира се, основният въпрос е как да се подпомогнат 250 милиона мигранти, т.е. 3.4% от световното население. Поводът е ясен - миграционната вълна в Европа от 2015 г. Но проблемът не е от вчера и не е само европейски.  Той е глобален.

"Миграцията е факт. Тя е факт от векове, но никога не сме имали инструмент, който ни помага да управляваме този процес”, напомня Мирослав Лайчак, който сега ръководи Генералната асамблея на ООН. 

Посланикът на Швейцария в ООН Юрг Лаубер, който помагаше за воденето на преговорите по пакта, го нарече "каталог от мерки, а не съвкупност от правила”. “Въпросът за миграцията е силно политически и има естествено недоверие между страните по този въпрос", призна мексиканският представител в организацията Хуан Хосе Гомез Камачо, който също водеше преговорите между страните членки. 

Какви са спорните моменти в документа?

Разбира се, той е написан като че ли от ръката на превъзбуден комсомолски секретар от 70-те - но това нито трябва да ни учудва, нито е важно. 
Важното е, че това е поредният документ, който подчертава, че спазването на универсалните човешки права и основните свободи не е достатъчно и затова се налага да вадим пред скоба правата на отделни групи и да търсим специфични норми за международна закрила. 

Смисълът на документа е деклариран в прав текст - “Да направим миграцията работеща за всички”

Интересно е, че споразумението прави пряка връзка между миграцията и Програмата за устойчиво развитие 2030 - според документа “миграцията допринася за реализирането на целите на Програмата за устойчиво развитие, особено когато тя се управлява правилно”. На практика на миграцията се гледа не само като факт, но и като положителен процес. Тя не поставя под въпрос устойчивото развитие, тя го подпомага...

Основната цел е “да постигнем безопасна, организирана и редовна миграция”. За изпълнението на тази цел са предвидени 23 мерки, всяка от които съдържа конкретни ангажименти. 

Цел номер 5,например, е да се подобри наличността и гъвкавостта на пътищата за нормална миграция. Заради това е и цел номер 10 - борба с трафикантите.

Освен това на мигрантите трябва да се оказва пълно консулска закрила, съдействие и сътрудничество през целия миграционен цикъл

Мигрантите трябва да се подпомогнат по всички възможни начини - пълно включване и социално сближаване (цел 16), инвестиране в умения и улеснено признаване на умения, квалификации и компетенции (цел 18), насърчаване на финансовото приобщаване на мигрантите (цел 20). Дори се говори за пренос на социалноосигурителни права. 

Разбира се, споразумението акцентира върху правата на мигрантите, вкл. се говори за необходимостта от специализирани обучения на държавните служители по въпросите на правата на човека. И този документ говори за gender perspective, gender equality и т.н. 

Сега ООН говори за “улесняване безопасното и редовно трансгранично движение на хора”. Поне на думи документът прави разлика между "законна" и “незаконната" миграция.

Декларира се, че трябва да се спазват националният суверенитет и върховенството на закона, но в същото време се подчертава, че е необходимо прилагането на нови практики за управлението на границите. Съответно - необходимо е “преразглеждане и ревизиране на съответните национални процедури за граничен скрининг”.

При граничните интервюта, например, както при транзит и при приемане, мигрантите всъщност ще се третират в съответствие с международното право, а вътрешното законодателство трябва да бъде хармонизирано. 

За съжаление Глобалният пакт за миграцията е поредният документ, който се бори с последствията, а не с причините за тежкото положение на милионите, които са принудени поради една или друга причина да напуснат домовете си. Така се случи в Сирия - международната общност не предприе сериозни усилия да прекрати бързо конфликта, а се зае с последствията от него - бежанската вълна.