Веднага след европейските избори почти всички средства за масова информация се впуснаха да анализират и коментират резултатите, но това все повече прилича на надлъгване.

Изборите за Европарламента са една илюзия за „волята на европейския народ“, какъвто фактически не съществува.

ЕС – това е само абревиатура, мираж или стара мечта, която така и не стана реалност. Мечтата беше разрушена от борбата за власт на едни тъпи бюрократи и банкери, работещи ръка за ръка с обслужващите ги политици… Ако този сценарий се разиграва в Западна Европа, то твърде интересни неща се случват в „източните ни граници“ – там, където, както пишеха руските поети през XIX век, „европейската гора се среща с азиатската степ“.

Там се ражда нов съюз, който скоро ще се нарича Евразийски икономически союз, а днес е икономическа общност, в чийто състав влизат три държави – Русия, Казахстан и Белорусия. Всички тези три държави възникнаха след разпада на съветската империя, но би било грешка да кажем, че в момента се случва нещо като рекострукция на СССР в нов вид.

Евразийската икономическа общност, чийто договор бе подписан на 29 май по време на икономическия форум в столицата на Казахстан Астан, може да привлече не само „разхвърляните остатъци“ от руско-съветската империя, но и други държави, които никога не са влизали в състава й.

Върху Евразийския съюз с интерес гледат не само такива република, като Армения, която винаги е била близка до Москва, или Киргизия, Узбекистан и други средноазиатски държави (Казахстан е център на регионалното равновесие в тази зона), но дори и такива далечни държави, като бързо развиващата се в икономически план Сърбия на Балканите, и дори Турция. И Сърбия, и Турция твърде дълго не бяха допускани до „добрите домове“ в Брюксел, където, в съответствие с извратената логика и интересите на политико-финансовите хиени бяха допуснати „държави“ от калибъра на Кипър.

Не трябва да мислим, че това е поредният „хитър ход“ на Владимир Путин, който е въвлечен в нова голяма шахматна игра с Белия дом. В действителност, идеята за Евразийския съюз възниква отдавна, тя принадлежи на един от президентите на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Скоро след придобиване на независимостта си от Москва и бързия провал на Обществото на Независимите държави (несъстоялото се изобретение от ерата на Елцин) Назарбаев започна да предлага нова икономическа интеграция на страните от Евразия, която ще позволи запълването на празнотата, създадена след разпада на СССР, а също интеграцията и модернизацията на икономическите и техническите структури, способни да създадат нова „зона на процъфтяване“.

Идеята намира разбиране след пристигането на Путин в Кремъл, след което запачва процеса на интеграция. През 2010 г. беш есъздаден Търговският съюз между три държави-членки. Той гарантира свободно движение на стоки, капитали и хора. После беше подписан договор за свободен обмен, а днес – споразумение за единен пазар, който в голяма степен върви по стъпките на нашия договор за европейския общ пазар.

Москва

В действителност, от много гледни точки новият Евразийски съюз, както се струва на пръв поглед, върви по стъпките на Европейския съюз, макар да съществуват съществени различия. Първо, новите договори за общ пазар предполагат строга координация на икономическата политика на страните-членки, насочена към постепенна интеграция. При това Евразийският съюз има немерие да избегне съществените грешки на ЕС: преминаването към единна валута без създаване на политически и финансови структури, способни да регулират този преход.

Казахстан

Действително, бъдещите договори в Астан предполагат постепенна интеграция на данъчните и банковите системи, а най-главното – строга координация на икономическата политика, интеграция на техническите структури (например, става дума за строителството на железопътни мрежи от Китай до страните на Западна Европа) и общо ръководство на външната политика. Едва след това ще бъде въведена единната валута. Така, надяваме се, ще се избегне болестта, свързана с въвеждането на европо, т.е. – слабостта на валутата, която няма политическа опора и фактически е собственост на банките и частните финансови спекуланти.

И така, Евразийският съюз може скоро да се превърне в новата велика сила на международаната арена, заменяйки Европейския съюз, чийто политически и икономически провал вече е виден от всички. Световната ос на въртене, вероятно, ще се премести на изток, където се издига китайският колос, а това ще доведе до края на Стария свят и изхвърлянето му на бунището.

Андреа Марчиляно – ст.н.с. в Аналитичния център „Гордиев възел“.