Връщането на учениците в клас, дори само тези от 7-и и 12-и клас, за няколко седмици преди края на учебната година, се възприема като доста проблемно и от здравословна, и от организационна гледна точка, показва проверка на в."Сега" сред учители, директори, синдикати и родители.

Преди ден премиерът Бойко Борисов обяви, че за учениците от 7-и и 12-клас е важно да завършат физически училище, защото после трябва да кандидатстват. Затова поиска до 10 май образователният министър да му представи варианти как точно да се случи това. Обявяването обаче на идеята в насипно състояние, без никаква яснота за колко време евентуално младежите ще трябва да се върнат в класните стаи, нито при каква организация ще стане това, хвърли в смут всички в системата. Социалните мрежи се наводниха от гневни коментари на учители и родители, според които отварянето на школата е не просто неразумно, ами и глупаво и опасно.

Вероятно затова от МОН излязоха със специално съобщение, че към момента "няма решение за връщане на ученици в училище". "Министерството започва срещи със синдикати, директори, учители, родители, за да се вземе решение както за завършването на годината, така и начина на провеждане на изпитите. Необходими са още около две седмици и в зависимост от епидемиологичната обстановка ще бъдат обявени конкретни дати за изпитите и приключване на годината. До 10 май ще бъде обявен материалът, върху който ще бъдат изпитите на база проучване в училищата. Няма да се включва материал, който не е преподаван поради обективни причини, породени от ситуацията", се казва в съобщението.

Родителите

Родители веднага организираха петиция срещу връщането на учениците в клас с мотива, че в ситуацията на епидемия от COVID-19 подобно решение би застрашило сериозно децата. "А и не само тях, а още няколко групи в обществото - родители, учители и възрастни родители, с които сме в едно домакинство", започват в петицията си те. Според тях носенето на маска, физическа дистанция и недокосването на повърхности са немислими изисквания за деца в училищна възраст, тъй като те не са в състояние да се съобразяват и да изпълняват предписанията. По тази причина те считат, че е неосъществимо и несъбирането им накуп, като по този начин е невъзможно да се изпълнят и препоръките на СЗО за физическа дистанция.

"Носенето на маска в продължение на часове е неефективна и неизпълнима задача, още повече по това време на годината. Всеки от нас би бил затруднен от продължителното стоене с маска, а когато става въпрос за деца е практически невъзможно. Престой в разстояние на няколко часа на 24-26 деца (или дори и на половината от тях) в затворено помещение, обезмисля само по себе си физическата дистанция, защото е неизпълнима в тези условия. Допълнително времето за междучасия и ползването на общи санитарни възли, практически обрича децата на заразяване", смятат родителите. Затова предлагат учебната година да завърши с дистанционно обучение, а учениците от 7-и и 12-и клас да се явят в училище само в деня на провеждане на НВО при осигурени всички условия за спазване на противоепидемичните мерки.

Учители и директори

Подобна е позицията и на синдикати и доста директори. Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119-то СУ в София, коментира пред вестника, че има доста сериозни притеснения относно отварянето на учебните заведения - както от родителите, не всички от които ще пуснат децата си на училище, дори да се въведе тази мярка, така и от хиляди учители, които също съвсем основателно се опасяват от заразяване с коронавирус. "Опасността не е отминала и страховете им са разбираеми", смята той.

Според Стаматов връщането в клас на учениците от 1-4 клас и от 5-6 клас няма голям смисъл, защото те спокойно могат да завършат дистанционно и това би било излишно напрежение за тях. Същото се отнася и за тези в 12-и клас. По думите му обаче седмокласниците, като по-малки ученици, се нуждаят от известно време от фронтална комуникация очи в очи с учителя, за да се подготвят за НВО-то по български и по математика. "Техните изпити са чак в края на юни, дотогава има много време. Достатъчно за тях би било да се върнат на училище дори само за една седмица, те се нуждаят от нея - за изясняване на пропуски, за персонални консултации, да им се обясни механизмът на изпита, дори естеството на позиционирането им в изпитните зали", коментира той.

"Самото връщане на училище крие доста въпросителни, освен това ентусиазмът на учителите вече попремина в умора", казва още Стаматов. Според него, ако се избере подобен вариант, то той следва да е само за седмокласниците и да е една седмица, иначе има риск успехът от дистанционното обучение да се срине заради проблеми, които биха възникнали сега при масово отваряне на школа. А вариантите за него как да стане организацията са различни - възможно е класовете да се разделят на две, като сутрин учителят работи с едната група, следобед - с другата, учениците да се настаняват в големи стаи, да не се местят от кабинет в кабинет, на живо да им се преподават само български и математика, а останалите предмети-дистанционно, което би намалило времето в училище, или пък на училище да идват само тези младежи, които имат нужда от консултации. Самото провеждане на изпитите според него не е толкова проблемно. "По време на НВО учениците така или иначе са през един чин, на 2.5 метра един от друг, по 13 човека в стая", коментира той.

СИНДИКАТИ

Доста от вариантите за връщането в училище обаче пораждат още въпроси с неясен отговор. Един от тях например е как учителите ще преподават на един клас, разделен на две групи, и как този труд ще се заплати. "Абсолютно недомислено! Докато аз предавам в училище на 12-и клас, кой ще предава онлайн на останалите ми класове? А кой ще гледа моите деца, които не са на училище?", пита учител в социалните мрежи. "Как един учител, който е преподавал реално в училище цяла сутрин, ще се прибере бързо до дома си, за да преподава дистанционно, това е невъзможно", пита и инж. Юлиан Петров от синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", който посочва, че близо 40% от учителите преподават на различни класове, включително 7-и и 12-и клас. Според него намерението за отваряне на училищата за учебни занимания не е премерено - първо заради опасността, която съществува за учители, родители и деца, и второ - заради трудното организиране на този процес технически. "По-скоро да се помисли кой материал да влезе в изпитите, защо да не останем само с материала, взет по време на реалните учебни часове", смята той. Според него сегашната ситуация би показала, че нищо фатално няма да се случи, ако не се проведат изпитите в 4-и клас, за което синдикатът настоява отдавна.

Не е ясно и дали учениците в 4-и клас и в 10-и клас ще проведат изпитите си, планирани за края на май. За тях премиерът Борисов заяви, че те могат да завършат дистанционно, но не и дали те могат да минат без изптити. Доскоро МОН твърдеше, че няма проблем тестовете да се проведат. Изпитите в края на 4-и клас са вход за математическите гимназии и за тях се обсъждаше вариант да се преместят на 29-30 май. Тестовете в 10-и клас пък трябваше да се проведат за първи път тази година, като те са важни предимно за десетокласниците от обединените училища (1-10 клас), които искат да продължат образованието си до 12-и клас.

Предупреждение

Преди ден шефът на националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски коментира, че за отварянето на школата, което според него е планирано от образователния министър за края на май, е нужна подготовка. "Представили сме два варианта - или започват най-малките, или започват най-големите, защото трябва да се явят на матури“, коментира той, но призна, че има предписания към училищата, които са неизпълними. За пример той даде изискванията на западните държави, според които ще трябва чиновете да бъдат наредени на разстояние от 1 метър, а в класната стая да има не повече от 15 ученици.

"Не пускайте малките ученици на училище", е написал в свой пост във фейсбук и Петър Велков, Образователен директор в SoftUni Kids. Според него рисковете и негативите от евентуално физическо връщане на учениците в училище не надхвърлят позитивите, произтичащи от това решение, привеждайте няколко аргумента. "Почти ПОЛОВИНАТА (около 48%) от българските учители са на възраст над 50 г., т.е. една огромна част от учителите са в рисковата група за тежко прекарване на евентуално заболяване от коронавирус по всички проучвания и данни в световен мащаб. Средната възраст на учителите в начален етап е още по-висок, отколкото средната възраст на учителите в системата на образованието, т.е. рисковете там са още по-големи. Отделно проучванията, които има по въпросите на здравния статус на българския учител, отново са смущаващи и свързани с редица придружаващи заболявания, което както знаем, отново ги поставя в най-рисковата група и по този критерий", казва той. Сред другите му мотивите са, че малките деца са сред най-големия процент безсимптомно прекарване на вирусната инфекция, т.е. едни от най-рисковите приносители и разпространители на вируса, които трудно могат да спазват мерките за хигиена и най-вече за дистанция. "Те прегръщат своите учители, лапат предмети, ближат повърхности, кихат навсякъде и т.н. Т.е. ние рискуваме да подготвим потенциална бомба със закъснител - от една страна безсимптомно прекарващи и силно рисково предаващи вируса да срещнем с хора в една от най-рисковата група за болни от Коронавирус", смята той.

"Много са ми интересни всички, които казват да пуснем децата и младите да се разхождат и да се заразят. Явно си представят, че тези хора в мегаполиса София и другите големи градове се прибират в изолирани стаички и в тези апартаменти няма възрастни хора. Звучи нелепо. Училищата са места, където се събират много хора, на малко място. Като ще отваряме училищата, да отворим и други места, където се събират много хора", бе пък вчера коментарът на председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров пред Нова Тв. "Говорим само за парковете, където може да се спазва дистанция. В момента, ако пуснем децата на училище, означава все едно да излезем всички навън", категоричен бе той. "Ако отворим училищата, защо да не отворим и заведенията за хранене?", попита той.