Тревожни сигнали и предложения през последните седмици излъчиха представителите на колекторските фирми.

Буди изключително притеснение предложението за създаването на „Национално кредитно бюро“, чиито основна функция и задача е да събира надеждна информация за нередовните платци. Такива бюра съществували в много държави от ЕС е аргумента на събирачите на дългове. Това са частни институции, създадени на доброволен принцип от банки, фирми за бързи кредити, телекоми и други доставчици на комунални услуги, в които те подават информация за клиентите. Това предложение поражда множество въпроси, свързани най-вече с личните данни на клиентите, тяхното съхранение и разпространение. Има потенциал да се увеличат възможностите за злоупотреби, предвид факта, че твърде често ставаме свидетели на подобни действия от служители на банки, фирми за бързи кредити, телекоми и доставчици на комунални услуги, съобщиха от Асоциация за защита на потребителите.

Още повече, че в България имаме Централен кредитен регистър (ЦКР) към БНБ, до който достъп имат и колекторските фирми, които твърдят, че той не дава пълно кредитно досие. Според Асоциацията за защита на потребителите, ЦКР показва какви са задълженията и към кои кредитни институции, които могат да сигнализират и да възпрепятстват длъжника да получи нов заем. Информацията в ЦКР е напълно достатъчна за дадена кредитна институция, да прецени до колко е рисков клиентът търсещ заем.  

Проблемът не е в това как да се стигне до длъжника, а в критериите, които определят надеждността на даден кредитополучател дали ще може да върне взетите пари. Практиката показва, че за потребителски кредити до 5000 лв. условията са твърде елементарни и почти не се изискват гаранции за възможностите на клиента да върне отпусната сума.

Трябва да се отбележи, че по данни на колекторските фирми просрочията са най-често към банки и към фирми за бързи кредити. Средната сума, с която задлъжняват хора е между 1000 и 3000 лв. Тези средства са похарчени за битови нужди, купуването на бяла или черна техника и екскурзии.

В тази връзка Асоциацията за защита на потребителите призовава хората да обърнат повече внимание на разпределението на средствата си през месец декември. Коледното и новогодишно пазаруване е най-голямото масово изкупуване на стоки и услуги през цялата година. Тогава са твърде склонни да харчат много повече отколкото техните доходи биха им позволили. Наблюденията над потребителското поведение показват, че в този период хората са готови да се възползват от бързи кредити или потребителски такива от банки. Впоследствие започват да изпитват трудности при погасяването на дълговете. Маркетингови трикове на практика превръщат целия период на декември във време за непрекъснато празнично пазаруване.

От Асоциацията за защита на потребителите апелират към гражданите да не се поддават на маркетингови манипулации, да бъдат разумни в харчовете си и да преценят какви суми могат да заделят от месечните си доходи за покриване на потребителски кредити без да бъде нарушен домашния бюджет.