Преговори по нови правила, с които минималната заплата няма да е обща за страната, а различна за всеки бранш, са започнали бизнесът, синдикатите и правителството.

Това обяви в петък социалният министър Бисер Петков, пише 24 часа.

Идеята е всяка година профсъюзите и работодателите да договарят минимално ниво на заплащането по отрасли, а не държавата да определя минималната заплата административно. Когато бъде въведен този механизъм, ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете, обясни социалният министър.

Преговорите са започнали, след като трета поредна година работодателските организации отказват да договарят минимални осигурителни доходи и държавата ги увеличава по свое усмотрение. В момента минималните осигурителни доходи са равни на минималната заплата от 560 лв. За следващата година се предвижда тя да бъде увеличена на 610 лв.

“Трябва да се работи за замяна на този механизъм с договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности и сектори и тя да служи и за минимален осигурителен доход”, каза Петков.

Промяната на правилата за минималната заплата обаче нямало как да стане от следващата година, уточни министърът. Той все още изчаквал и договорките по сектори на минималните осигурителни доходи за 2020 г.

В дискусията по бюджета за ДОО ще се разгледа и отправеното отново искане на бизнеса за освобождаване от плащане на първите 3 дни на болничните, съобщи още Бисер Петков.

Има различни гледни точки по тази тема, дебатът предстои, допълни той.

По данни от европейската статистика България е една от страните, в които се полага най-много труд, голяма част от него е извънреден.

Заради метода на изчисляване на сумираното работно време той се заплаща като обикновения, посочи президентът на “Подкрепа” Димитър Манолов. Синдикати от ЕС събират подписка за ограничаване на изчисляването на сумираното работно време, допълни синдикалистът.