Хем да сме в НАТО, хем да сме с Русия: това очевидно иска мнозинството в България. Затова ще отговорим единствено с български батальон. Пък нека балтийци, поляци и румънци да се пънат да искат съюзници на своя територия.

Коментар от Веселин Стойнев за Дойче Веле:

Батальонът е не само основно тактическо подразделение в армията ни, която всъщност е с размерите на корпус. Той се оказа и основна тактическа фигура на вътрешнополитическия пилотаж в кризата НАТО-Русия. Нов римейк на "Батальонът се строява" заглушава въпроса за разполагане на сили на НАТО в България, помпайки самочувствието ни на натовска държава със собствени сили.

Как реагира България в кризата НАТО-Русия

София решава въпроса за засиленото разполагане на сили на НАТО диалектически и дипломатически. Понеже, по думите на военния министър Стефан Янев, в разполагането на съвместни сили има три типа държави - рамкова държава, държава домакин и държава с принос, България ще заеме позицията на първите две: рамкова държава и държава домакин. Така ще сформира на своя територия собствена бойна група с размер на батальон от около 1000 души, в която ще участват и малки подразделения от друга държава от Алианса, може би до размер рота. Но командването ще е изцяло българско и тя ще действа само на българска територия - няма да пращаме този по същество български батальон зад граница. Той ще тренира по-усилено и ще заздравява оперативната ни съвместимост със съюзническите армии.

Изобретението на бригаден генерал Стефан Янев, охотно рецитирано и от премиера Кирил Петков, е нещо като отказ от зелен сертификат. То е призвано да удовлетвори силните русофилски чувства в натовска България. Мнозинството у нас иска хем да сме в НАТО, хем да сме с Русия - каквото и да значи там някаква си Украйна. Затова уж ще отговорим с военна мярка - ето, разполагаме 1000 души, ама те почти всичките са си наши, а и без това са си разположени тук. Отделно, че става дума чак за април. Пък нека балтийци, поляци и румънци да се пънат да искат съюзници, главно американци, на своя територия.

В България открай време има такива настроения: антинатовска демонстрация в София; архивна снимка

Алиансът вече е разположил около 5000 военнослужещи в Латвия, Литва, Естония и Полша, а в Румъния от пет години има американски противоракетен щит. Тези сили имат повече символично значение и служат за успокоение на местните населения, като Пактът сондира разполагането на допълнителни части.

В България обаче това би се случило с неохота и в ограничен мащаб. Затова и премиерът по същество не отговори в парламента на въпроса на лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов дали Русия представлява заплаха за националната ни сигурност. Вместо „да“ или „не“, Кирил Петков говори за погазването на международното право и за стратегическите измерения на 100-те хиляди руски войници до украинската граница.

Все пак парламентът, заклещен в двата си основни входа между паметника на Цар Освободител и храма, носещ името на патрона на императора - Александър Невски, бе натовски смирен при изслушването в сряда. Опозицията от ГЕРБ упрекваше кабинета в снишаване, но някак кротко – все пак след руската инвазия в Крим и Бойко Борисов искаше да вижда платноходки в Черно море, а не натовски кораби. А копеечните депутати само се усмихваха ехидно и мърмореха, че натовските сили са чужди, но не напуснаха парламента в защита на Матушка Рус.

Този кротък парламентарен консенсус, базиран на „конструктивно сътрудничество със съюзниците от НАТО“, но главно разчитащ на „деескалация на напрежението“, все пак вероятно ще има отвъд-батальонен ефект за армията. Изглежда вече е осигурена широка политическата подкрепа за точещите се с години инвестиционни проекти за превъоръжаване. Най-вероятно ще бъдат ускорени сделките за втората порция изтребители F-16 и за бронираните машини за пехотата. Трябва да се увеличат и заплатите на офицери, сержанти и войници, защото е повече от несериозно в обстановка на растяща несигурност да се разчита, че сериозният кадрови недокомплект във въоръжените сили може да се попълва с доброволци.

Игра на щастието

Въпросът за рисковете обаче остава. С реализацията на проектите в трите рода въоръжени сили България ще покрие само един санитарен минимум на отбранителни способности и дори само спрямо балканските си съседи ще си остане второстепенна военна сила. Гаранции за сигурността на страната може да даде единствено участието ѝ в отбранителен съюз като НАТО. Но българският консенсус за съюзническа солидарност „ще участваме минимално, пък и още не му е дошло времето“ не работи за предотвратяването на рисковете, а се надява на заобикалянето им. Което не е нищо друго освен игра на щастието. И когато утре останем без авоари, няма да има с какво да играем и на лотария. Тогава и съюзниците могат да ни кажат „ще ви помагаме минимално, и то като му дойде времето“. А през това време руснаците току-виж пак ни освободили - този път само с една хибридна война.