Може ли "Има такъв народ" да стане президентската партия и какво включва такъв сценарий?

При липсата на ясни заявки от партиите, нямам особен избор, освен да спекулирам. Липсата на факти отваря път на хипотезите. Тук ще маркирам две от тях, пише Клуб Z

Но първо: какво знаем до момента? Всички партии в парламента са далече от мнозинство. Никоя не иска да се коалира с ГЕРБ. Заради това е най-вероятно ГЕРБ да не успее да състави правителство и мандатът да отиде при втората по големина парламентарна група – на “Има такъв народ” (ИТН).

Хората на Слави Трифонов изглеждат най-ухажваните в момента. Всички “системни” партии им предлагат подкрепата си – ГЕРБ, БСП и ДПС. ИТН не казва приема ли я. Оформя се мнението, че от ИТН ще зависи дали този парламент ще излъчи кабинет или не. Ако те не успеят, третият мандатоносител, когото президентът трябва да посочи, има още по-малък шанс.

Тук школите на мисълта се разделят на две. Едната твърди, че ИТН трябва да направи кабинет сега, защото е илюзия, че на предсрочни избори през лятото ще има по-добър от сегашния си резултат. Че енергията на протеста трябва да бъде използвана сега, дори с цената на компромиси, за да бъде “изчегъртан” ГЕРБ от властта.

Другата школа твърди, че да правиш правителство в такъв парламент, е капан, а обещаната подкрепа от системните партии е данайски дар. Причините са много – такова мнозинство е “орел, рак и щука”, то не може да бъде устойчиво и трайно. Затова пък обстановката е рискова – пандемия, икономическа криза, напрегнато международно положение, съчетани с липсата на на управлениски и политически опит и на кадрови потенциал в ИТН.

Т.е. всички “шамаросани” от техния успех сега им предлагат лицемерно подкрепа с възможността, когато решат, да я оттеглят и да попарят навеки политическите им амбиции. Става дума за подкрепа без споделяне на отговорност, т.е. без министри в правителство с мандата на ИТН.

Трифонов не бърза да каже какво смята да прави. Най-близките до ума причини за това са две: Не знае какво да прави. Болен е. И двете заслужават разбиране. Но, мълчейки, нарочно или не, той вдига цената си – търсенето за неговото решение расте в отсъствие на предлагане. Това няма да бъде безкрайно, разбира се.

Цяла България сега Славчо гледа. Сигурно е смешно, стига да не си българин.

Няма развита демокрация, където да те приемат сериозно, ако си втора от шест политически сили в новоизбран парламент, ако международните медии те наричат kingmaker, а ти не можеш да назовеш веднага твоите приоритети, кандидати за министър-председател, министри и предпочитани съюзници. Такова ослушване е неуважително първо към собствените ти избиратели. Но България не е развита, а развиваща се демокрация.

Има коментатори, за които Трифонов не е лидер със собствени идеи и собствена политическа воля. Според един от тях лидерът на ИТН “чете лошо чужди думи по чужда воля, за да вземе гласовете на избирателите и да ги даде на когото трябва, когато влезе в парламента. Стар, изпитан номер, който безотказно работи от десетилетия насам”.

Може ли ИТН да се окаже бъдещата президентска партия?

Лидерът ѝ и сценаристите му (тези, които познаваме, имам предвид) най-вероятно ще отрекат. Но е документирано, че Трифонов изрази подкрепата си за президента още преди парламентарните избори:

“В голяма част от поведението си президентът се държи много достойно. Изказва това, което мислят много хора – и неслучайно е най-харесваният политик в България. Странно ми е, че тези, които го издигнаха за президент, сега се дърпат да го подкрепят отново. Имам предвид БСП. Мисля, че това, от което се страхува политическото статукво в момента, е да има служебно правителство и президентът да прави следващите избори, включително и президентските избори или следващите парламентарни избори”.

Не мога да кажа какво възнамерява по този въпрос Трифонов, но мога да кажа какво бих си мислил аз, ако исках да яхна неговата ракета-носител. Представете си следния сценарий:

ГЕРБ не успява да състави кабинет, Слави връща мандата и третата партия, получила мандат, също не успява. Отиваме на избори през лятото – юли или август.

Главният страх на ИТН при такъв сценарий е дали ще успеят да повторят и да увеличат успеха си от 4 април. За да бъде разсеян този страх, трябва да бъдат убедени, че ако сега се опитат да управляват, ги чака сигурен провал. А ако потърпят до следващи избори след месеци, са със сигурност ще бъдат първа политическа сила. Вече им го говорят от екрана на БНТ социологически и телевизионни ветерани. Може би едно обещание за известна инвестиция в ИТН би помогнало в убеждаването.

Ако “въртележката” не произведе правителство в този парламент, следва служебен кабинет, назначен от президента. Негов главен приоритет извън техническата подготовка на изборите ще бъде ревизия на управлението на ГЕРБ. Служебното правителство устройва на Борисов два-три скандала от рода на “Апартаментгейт”, засипва прокуратурата със сигнали, Борисов става следствен, партията му губи рязко електорална подкрепа.

На предсрочните избори през лятото ИТН е първа политическа сила и символ на промяната. “Къде си вярна ти любов народна” и “Боят настана” се леят над родината и напомнят славните времена на “на-на-най-на”.

Има малък проблем – ИТН няма собствен капацитет да управлява, но той е решим – около Радев има достатъчно сериозно изглеждащи кандидати за министри. Служебният премиер и голяма част от кабинета му стават новото редовно избрано правителство.

Около него се образува “реформаторско мнозинство” от всички, които искат да свалят Борисов и Гешев и да се разправят с тях. Мнозинството променя съответните закони и изпълнява споделения си приоритет, който бива обявен за национален. Новият главен прокурор подгонва ГЕРБ така, че да не могат да се върнат в играта.

Успоредно с това ИТН изсмуква избирателите на БСП. Хората на Слави осъществяват желанията на членската маса на Нинова. Тя остава начело на партия със затихващи функции, представляваща третата възраст в селските райони. Тя направи Радев президент, но вече не му трябва, освен като младши коалиционен партньор.

Антисистемна ИТН се “систематизира”, дегизира се като европейското ляво на България, за каквото има огромна празна ниша. Радев е новият червен Аллах, а Слави е неговият пророк. Президентът прави правителството да изглежда солидно, а Слави- популярно. Едната мие другата, а пък двете – “суверена”. На президентските избори през ноември Радев печели триумфално втори мандат с подкрепата на управляващата партия, нейната коалиция и техните (вече) медии. Кой може да направи по-успешна кампания на Радев от най-успелия български шоумен и от неговите сценаристи, бенд и балерини? От неговата новородена партия? Помните ли онези 2,5 млн. гласа на референдума? Кой може да му направи по-патриотична кампания? (Радостта на някои, че националисти не са влезли в 45-я парламент може да излезе прибързана. Може да се окаже, че не са влезли само старомодните националисти).

Но да не се отклоняваме от главния сюжет в сценария. Предварителните производства срещу президентските съветници са прекратени. Започнати са други – срещу бивши представители на прокуратурата и на изпълнителната власт. Заподозрените руски шпиони са освободени и (ако не ги мързи) съдят България в Страсбург. Излишно е да споменавам, че “обществените” БНТ, БНР и БТА имат нови ръководители и нови закони, на които се подчиняват. И изборното законодателство е ново, и търговското. Изобщо положението е и т.н. и déjà vu. Но тези, за които е второто, вече наближават пенсиониране – без гаранции да го доживеят.

Може би идва времето и на мажоритарната система. Президентската партия вече е най-голямата в България и е системна. Тя може да рискува с новата избирателна система, която облагодетелства големите партии. Бившите големи са вече малки и едва мъждукат. Мажоритарната метла изхвърля от следващия парламент либералстващия, кекав, разглезен, лигав и вечно недоволен столичен миманс, който пикаеше по стените на Партийния дом и замерваше Министерския съвет с пъдпъдъчи яйца. Той е помогнал за промените дотук и вече не е нужен. Да се връща във Фейсбук, където е заслуженото му място.

Харчи се щедро, както обикновено става, при при леви управления, народът е доволен, но дефицитът и дългът набъбват и като следствие еврото се отлага. Никой обаче няма да плаче за него – освен шепа отвеяни жълтопаветници, бившия президент Плевнелиев и останките от ГЕРБ. Москва е доволна – България не попада в ядрото на ЕС.

Не се плашете, това е само сценарий, опростен и хиперболизиран. Какво може да направи ГЕРБ срещу него? Като начало, да изсърба това, което си надроби с чалгизирането на България в най-широкия смисъл на думата. Т.е. да си намери свой чалгар-народен любимец в битката за народната любов. Опасявам се, че не е останал голям избор извън Азис.