Цялата рода се събра за юбилея му. Дъщерята и синът, четиримата внуци и Лилия – съпругата му, бяха най близко да него по време на празника.

Иначе осемдесетата годишнина дойдоха да му честитят почти всички близки и роднини, а съседите сякаш се бяха наговорили и през целия ден вървяха като в индийска нишка. Масите с почерпка не се вдигаха още от сутринта и постоянно се зареждаха. Както се казва в такива случаи, почти цялото село се извървя през дома му. Че кой не познава бай Драгостин Петров в Долна Студена, съобщиха от Община Ценово.

Малко ли са хората и от селата на община Ценово, които не са се допитвали до него за съвет, кои са най-подходящи сортове овошки за региона, какви семена или торове да използват в личното стопанство.  Трудно могат да се преброят клиентите му от цялата страна, които са си купили фиданки от неговия разсадник. Беловласият, но изключително жизненият мъж, успява да задоволи нуждите от посадъчен материал в половината Русенска и Търновска области. Масиви с дръвчета на бай Драгостин се отглеждат в Румъния, Чехия и Германия. Не е шега работа да се пробие на международния пазар, а пък в производството на дръвчета конкуренцията е особено ожесточена. През целия ден не спря да му звъни и мобилният телефон. Бивши колеги и приятели приятно го изненадаха с пожелания за много здраве и още дълги години щастлив живот. Неусетно се изнизаха  празничните часове и настъпи най-важният момент – духането на свещичките и разрязването на тортата. Очите на Драгостин се замъглиха и от тях се отрониха две сълзи. Отдавна се готвеше за този ден, но и през ум не му минаваше, че ще се получи такъв голям празник.

Целият му живот сякаш се превъртя като на филмова лента. В самото начало си спомни за разказа на майка си. Драгостин бил третото дете в семейството – изтърсак както го наричат по тези места. Много-много не вярвали, че ще преживее на белия свят. По думите на майка му Драгостин се родил на 14 септември, а в кръщелното свидетелство е записан с десет дни по късно – на 24. И сега не спира да се шегува, че дори и юнаците по света не са се раждали толкова продължително време. След като завършил  осми клас в школото в родното си село момчето решило да продължи образованието си в гимназията в Бяла. Годините били трудни и родителите му едвам свързвали двата края. След като завършил девети клас му казали, че трябва да прекрати с ученето, защото нямали пари да го  издържат. Драго, както продължават и досега да го наричат всички, се върнал в Долна Студена. Веднага се хванал на работа в полевъдното звено. Не след дълго се открила възможност да се включи в групата, която работела по обновяването на жп линията между Бяла и Борово. Съдбата отново му се усмихнала след като прочел съобщение, че обучението в Селскостопанския техникум в Свищов е изцяло на държавна издръжка. На следващата година след полагане на приравнителни изпити се прехвърлил в земеделското училище „Образцов чифлик“ край Русе. Като стипендиант на ТКЗС-то завършил висше образование в Пловдив. И досега си спомня първия работен ден през 1966 година, когато започнал като агроном. И така ден след ден се изнизали 35 години, отдадени изцяло за развитието на селското стопанство в района. Ръководителите му добре виждали и оценявали желанието на Драго да въвежда новости, да прилага наученото в практиката. По йерархическата стълба не след дълго стигнал до председател на стопанството. Макар и момче от село, Драго бил един от тримата в бившия Русенски окръг, изпратени да специализира „Икономика и управление на селското стопанство“ в столицата. Не закъсняват и отличията, просто завалели едно след друго. Но най-голямото признание и до ден днешен обаче си остава Орденът на труда. Бай Драгостин не спира да се хвали и със златното отличие на 100-те национални туристически обекта. Преди години с Лилия обичали много да пътуват, заедно са обиколили всички природни и културни забележителности в страната. Със съпругата си са заедно през последните петдесет години и само преди няколко месеца отбелязаха златна сватба. Колко радости и тревоги са преживели двамата, но каквото и да се случи винаги са си били взаимна опора.

След годините на демократичните промени хората отново му се довериха. Те му гласуваха доверие да ръководи новосформираната земеделска кооперация. И така до 1999 година, когато се пенсионира. Но сърце и душа не му дават мира да стои по цял ден вкъщи. Със сина си решават да създадат разсадник за овощни дръвчета. Речено-сторено. Наели 20 декара земя в близост до селото. Постепенно облагородили мястото – прекарали ток и вода. В дейностите се включвало цялото семейство с много труд и без почивен ден. Натрупаният през годините опит също си казал тежката дума. В разсадника и досега се отглеждат традиционни за района дръвчета – ябълки, сливи, праскови, круши и орехи. Експериментират се и нови сортове, устойчиви на местните климатични условия. Съвсем скоро земеделските производители ще бъдат изненадани с необичайна кръстоска между круша и ябълка. „Дръвчетата са ми като рожби. За всяко от тях се грижа по три години, докато излезе на пазара“ с умиление разказва възрастният мъж. През последните години към семейната фирма се присъедини и внукът Драгомир. Момчето не само носи неговото име, но уверено върви по стъпките на дядо си и постепенно овладява тънкостите на занаята му. Драго – младши завърши аграрно инженерство, а сега ще запише магистратура по биоземеделие.

Сега бай Драго вече е напълно спокоен, че разсадникът ще попадне в сигурни ръце и ще продължи да се развива. А докато все още има сили и възможности, няма да спира да помага на децата си– ще копае, ще полива, ще облагородява.