На 10.10. 2016 г. блага новина обиколи цялата страна и сгря сърцата на едни от най-значимите хора – медицинските работници.

Увеличават заплатите им от 15% до 30%. Най-голямо увеличение ще получат редовите лекари, медицинските сестри и лаборантите. Решението е категорично, размерът на новите заплати е определен и всичко това е регламентирано в Колективния трудов договор, подписан от здравния министър Петър Москов и от синдикатите.

Ясно, връщане назад няма да има. При това министърът отсече, че парите са осигурени, не уточни откъде, но това няма значение. Значение, и то голямо, има друго – подписаният Колективен трудов договор е начин да се задържат медицинските кадри у нас. Защото всяка година по около 600 медицински лица, приблизително един випуск, се отправят към други държави, за да работят там. Това показва тъжната статистика.

Дали пък заплата от максимум 1000 лева ще спре някого? Съмнявам се. Със сигурност обаче в чужбина българските лекари работят отговорно и съзнателно, квалифицират се и печелят от труда си. И единици са тези, които се връщат, за да работят тука, потопени в нелицеприятни условия на труд и омерзени от грубото отношение на част от обществото. А ако трябва да се коментира какво изпитват спешните екипи, отишли на адрес, или работещите в спешните отделение, то написаното тука ще добие вид на криминална сводка.

Е, честито, медицински работници! Заслужавате си увеличението, защото въпреки всички трудности и нерешени проблеми, въпреки ужасната бумащина, която ви е затрупала, въпреки арогантността и неблагодарността на много пациенти, но и заради благодарността на милионите излекувани от вас, заради сълзите от радост на майките и бащите, заради усмивките на децата, вие денонощно сте на поста си.

Всъщност, заслужавате много, много по-високи заплати, но… нямало пари. Ами тогава да се надяваме по-често в България да се провеждат избори, че и увеличението на лекарските заплати, както и на учителските има горчивия привкус на предизборна агитация.

Ц. Стайкова