"И като се махнат тия, да не би да дойде нещо по-свястно?"

Кой и в каква конфигурация ще дойде са сложни сметки за любителите на чесане на езици върху хипотези, внушения и най-вече за тези със стокхолмски синдром, които хем не харесват тия, хем се опасяват да не стане по-лошо и да им се разтури умерения битов рахат.

От обществото зависи който и да дойде, дори пак да са същите, да проявява все по-голяма нетърпимост и реактивност към мизериите на управляващите.

Привикнахме през 2 часа да излиза нов абсурд, всеки ден да се изреждат скандали. И този процес на влошаване на обстановката си течеше независимо кой и в каква конфигурация беше на власт последните години.

Институционалните кризи, злоупотребите с еврофондове, корупцията, опраскването на конкуренция чрез рейдване на фирми, опъване на чадъри или регулаторен двоен аршин - това задълбаваше независимо от цвета на властимащите и техните коалиционни партньори. Защото те бяха фасада на едно и също.

И да, ако се задоволим само с промяна на фасадата, всичко ще продължи постарому.

И да, винаги има по-големи наглеци, некадърници и престъпници, които като богомолки потриват ръчичките, готови да изядат главите на протестиращите, след като любовният танц свърши.

И да, който си мисли, че този или онзи ще подаде оставка и след това постепенно нещата ще се подобрят от само себе си, сигурно се е родил вчера.

Сценарият не се променя от пасивните зрители, колкото и да им се струва тъп и лош. И сценарии не се пишат с дърляне във Facebook.

Самуил Петканов