Възмутени от ниските коледни бонуси от по 100 лева, полицаи се възмущават силно по медиите.

Хайде, скъпи пазители на обществото, да ви припомня няколко неща само от тази година:

– колко пъти ви биха по гетата, защото не ви стиска да вдигнете ръка срещу недосегаемите и пазите електората на властта?

– колко пъти охранявахте властта срещу народа на България? Колко пъти пазехте майките на деца с увреждания и ги заплашвахте със санкции?

– колко пъти пазехте властта от протестите и съставяхте актове на хората, които излязоха да протестират заради мизерният живот и престъпното управление?

– колко престъпления разкрихте? На колко хора помогнахте?

– колко хора – българи убиха посред бял ден, включително журналистката Виктория Маринова, а вие нищо не видяхте?

– колко пъти прикривахте удобните на властта и притискахте неудобните?

– колко пъти разкарвахте с белезници на ръцете и пранги на краката крехката Иванчева, без дори да се засрамите?

– колко пъти върнахте хора да не подават жалби, за да отчитате по-висока разкриваемост?

– колко телефонни измамници разкрихте и как събрахте доказателства срещу тях?

– колко полицаи тази година бяха хванати с подкупи, в трафик на хора, на наркотици, прикриващи автокражби, битови кражби, фалшиви документи?

– колко време ви трябваше да установите, че от години българското гражданство се продава?

– колко убийства станаха в България, докато вас ви нямаше там, където ви беше мястото?

И много, много други въпроси. Като отчитам, че има честни, почтени и кадърни полицаи, които са гордост за професията си, отчитам и тези, чиято цел е да обслужват престъпността и да пазят мафията, която е на власт!

Ние, българите, ви виждаме само когато протестирате за заплатите си и когато охранявате властта. Когато имаме нужда от вас, вас ви няма….

Затова не ревете за бонуси, няма да ви разберем… Защото ние се чувстваме беззащитни, живеещи в джунгла, в която трябва да се пазим сами, където престъпленията са неразкривани и безнаказани. Където те съдят, че си се защитил, а престъпниците имат права….

Автор: Елена Гунчева