Надежда Нейнски винаги ми е приличала на робота-жиголо, сполучливо претворен от красавеца Джъд Лоу на екрана в „Изкуствен интелект".

Натискаш копчето и получаваш нежност, разбиране, ласки и емоции, каквито никой истински мъж не може да ти предложи. А и изглежда добре, а не като собствения ти съпруг - с плътен и набъбнал космат тумбак, сбръчкан задник и лучен дъх, пише Евгени Чертовенски във Всеки ден.

Хубавото Наде е нещо подобно - политически андроид с копче, който с монотонен глас повтаря до болка евроклишета и стандартни външнополитически доктрини, стига да има кой да й щракне бутона. От време на време се усмихва чаровно и изкуствено. После я изключваш и я прибираш в шкафа.

Жестоката политическа криза и въоръженият метеж в Турция в края на миналата седмица минаха без участието на Надежда. Посланикът ни в Турция остана изключен за събитията. Представям си я като разглобен манекен, заврян в някой килер, докато хората излизаха срещу танковете на площад „Таксим". Външният министър Даниел Митов излезе на амбразурата и пое отговорността, че лично е изключил копчето на робота Надя. И по тази причина красавицата е мълчала като радио „Москва" на 22 юни 1941-ва.

Външна политика обаче не се прави с роботи, дори да са секси. Като ще въртите копчета - изключвайте я окончателно и я забутвайте в някой ъгъл на склада на историята.