Никога няма да спре закупуването на автомобили. Винаги ще има т.нар. нов внос от чужбина. Делът на автомобилите от Западна Европа е около 80%. Автомобили идват и от Канада, САЩ, Китай и други държави, но техният дял е много по-малък и въпреки това, те са доста по-нови.

Това каза в интервю за БГНЕС председателят на Асоциацията на вносителите на автомобили Христо Христов.

Позовавайки се на данни на „Пътна полиция“, след бума на вноса на автомобили от Западна Европа през 2005 г. когато са били регистрирани около 380 000 возила, сега ежегодно у нас се купуват между 260 000 и 300 000 годишно.

„Това е на базата на първоначалните регистрации в КАТ, защото няма друг механизъм, по който да се следи колко точно е броят на автомобилите, които се движат в страната ни. В сравнение с 2018 г. през 2019 г. са купени с около 10 000 по-малко автомобила, но тази разлика е пренебрежителна. За сравнение ще кажа, че делът на купените чисто нови автомобили варира между 30 000 и 40 000 на година“, посочва Христов.

Попитан дали проблемът с чистотата на въздуха се дължи на дизеловите автомобили, които се спират по света и се движат у нас, председателят на вносителите на автомобилите е категоричен, че има два вида автомобили – цапащи и такива, които не замърсяват. Той коментира и инициативата на бившия вече екоминистър Нено Димов, който предлагаше да се забрани вноса на дизели в България.

„Радвам се, че Димов вече не е министър, защото по отношение на екологията и на мръсния въздух той не успя нищо да направи. Мерките, които той предложи са абсолютно неадекватни. Той предлагаше неща, които нямаха логика и не бяха възможни за изпълнение. На фона на мръсния въздух той успя да прокара една наредба за увеличаване обхвата на екотаксите, с които обхвана микробусите и камиони над 3,5 т. Един ден ще се види, че тези такси не отиват за екология, а в частни фирми. В момента се води дело заради това и ако не бъде спечелено ще сезираме Европейския съд“, заявява Христов.

Според него тези автомобили се забраняват в чужбина, защото там има развито общество, което мисли за своето здраве, докато българите никога не го поставят на първо място. Той се възмути и от факта, че за нашенци проблем няма докато той не го засегне лично. Той е убеден, че именно на това се е дължала и истерията покрай вдигането на данъка на цапащите автомобили, което според него е нещо нормално и е практика във всички европейски страни.

„Да, България е морга, не само за стари автомобили, а е морга и за всякакви видове отпадъци и това е така, защото ние го допускаме. България е автоморга, защото държавата го позволява, вратата е широко отворена, всички сме недоволни от старите автомобили и тези, които замърсяват. Никой обаче няма смелостта да ги ограничи или спре. Затова ние ще продължаваме да ползваме стари и цапащи автомобили“, коментира той.

Христов посочва, че проблемът не е в автомобилите, които идват от чужбина, защото те са на максимум 12-15 г. и с екологичен стандарт Евро 4.

„Над 60% от автомобилите, които се движат по пътищата цапат и са над 15-20 г. Именно тях трябва да спрем от движение“, твърди той.

По думите му над 50% от автомобилите в страната се движат без катализатор.

„Масово автомобилите, които внасяме идват с катализатор или филтър за твърди частици. След закупуването им катализаторите се свалят и се продават по  100 – 200 лв. Ако се направи акция „Катализатор“ ще видите как трафикът бързо ще намалее. Над 50% от автомобилите се движат без катализатор или филтър“, посочва Христов приноса на автомобилите в замърсяването на въздуха.

Според него въвеждането на екостикерите е стъпка в правилната посока.

„Държавата не трябва, тя е длъжна, въпреки нас, да предприеме ограничаване на автомобилите, които замърсяват. Този, който замърсява, трябва да бъде ограничен. Крайно време е държавата да намери смелост и да ограничи движението им в централната градска част, да въведе стикери за тези, които работят в центъра или дори да въведе такса за навлизане на автомобили в сърцето на града“, посочва председателят част от работещите решенията.

Христо Христов акцентира и на факта, че у нас контролът е нулев и това е така, защото всички ги устройва това положение. В доказателство на това посочва, че нито един автомобил не е спрян от движение у нас, защото замърсява.

„Първоначалният преглед, извършван в „Пътна полиция“ е пълно недоразумение. Там нищо не се прави. Те нямат възможност да го правят, затова той трябва да премине към ИА „Автомобилна администрация“.  Никой не казва, че от миналата година сме с предупреждение за наказателна процедура, защото по силата на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година България е длъжна да направи минимален обхват на периодичния технически преглед. До днес нищо не е направено в тази връзка, а срокът изтече на 20 май 2018 г.“, припомни той и добавя, че на същите правила, посочени в Директивата трябва да отговарят и пунктовете за извършване на годишен технически преглед, където и в момента не се измерва правилно нивата на вредните емисии, които излъчват автомобилите, а всичко е фиктивно.

Председателят на асоциацията на вносителите на автомобили е категоричен и по отношение на това, че освен ограничения, държавата трябва да създаде и различни видове стимули като един от тях трябва да бъде в посока на закупуване на по-нов автомобил.

Попитан колко струва закупуването на автомобил отвън, Христов отговаря, че българинът масово купува автомобил между 3000 и 10 000 лв. и предимно залага на немските марки, като в последните години като надеждни возила се налагат и южнокорейските автомобили.

По отношение на електромобилите, той твърди, че те още не са пазар и не се наблюдава засилено търсене на закупуването им от Западна Европа.

„Регистрираният брой на електрически автомобили у нас е малко над 1000 бр. Повече от 50% от тях са служебни. Няма голямо предлагане на употребявани, но има закупуване на единични бройки. Това още не е пазар“, пояснява той и добавя, че освобождаването от един данък, който е в рамките на 50-100 лв. не е достатъчен. Според него държавата трябва рязко и сега да се намеси, за да изпревари кризата с въздуха, която предстои.