Това е поредният щрих от кризата на правовата държава, в която България живее от години, коментира преподавателят по право на ЕС

„Има публична информация, че дейността на Европейската прокуратура по отношение на България не протича особено пълноценно по причини, свързани основно с нашата страна“.

Това заяви пред БНР Христо Христев - преподавател по право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Той припомни забавянето в излъчването на достатъчно делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези разследвания.

„От тези 9, които излъчихме, през последните седмици стана публично достояние, че една не малка част от тях са повишавани в системата на българската прокуратурата и напускат Европейската прокуратура. На мен цялата работа започва да ми прилича на организиран саботаж на работата на Европейската прокуратура в България“, коментира той в интервю за предаването „Преди всички“.

Според него трудностите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат:

„И назначаването на нови европейски делегирани прокурори, и повишаването на вече назначени такива е в правомощията на българските институции, в частност на прокурорската колегия на ВСС“.

„Когато този модел е правен, не е правен с представата, че една или друга държава може в институционалното си развитие да е стигнала до там – да се намира в състояние, което доктрината обичайно нарича пленена държава. Когато имате целенасочен саботаж на работата на този орган от някакви ключови звена в съответната държава – е хипотеза, която не е предвидена в европейската уредба. Ще видим какво ще излезе от този одит. Но ако в резултат на този одит се окаже, че в България има някакви преднамерено организирани действия за блокиране на работата на Европейската прокуратура по отношение на разследванията ѝ у нас, това ще е поредният щрих от кризата на правовата държава, в която България живее от години“, подчерта Христев.

Когато имаше начално вълнение в България за старта на Европейската прокуратура, аз лично предупреждавах, че не трябва да имаме свръхочаквания, припомни той. И обясни, че този орган има определена функционална компетентност, европрокуратурата е компетентна в тесен кръг престъпления, свързани със защита на финансовите интереси на ЕС.

Според него не е минало достатъчно време, за да се правят общи изводи как работи Европейската прокуратура спрямо България. Една от цифрите за България е 143 проведени разследвания, посочи той и добави:

„Разследванията ѝ, свързани с България, касаят основно са претендирани престъпления по усвояването на европейски средства в България, а само 4 – предполагаеми измами с ДДС, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до съдебна фаза, тогава ще може да се състави по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура“.