Хореограф от Русе се превъплъти във фолклорен модел.

За това научаваме от публикация в parvanov.org, в която откриваме снимки на обичаната от малки и големи преподавателка по фолклорни танци от клуб Фламинго Ивелина Ангелова. Кака Ивче, както я наричат най-малките й възпитаници, спира дъха ни, позирайки с автентична градска носия от Котелския край.

Уникалните кадри са заснети през октомври миналата година, след като Ивелина е специално поканена за модел.

Ето какво споделя за снимките и идеята за осъществяването им фотографът Радослав Първанов:

"Времето препуска, аз бързам да компенсирам петте месеца в карантина и ограничения. Пред мен е списъкът за предстоящите снимки на още десетина сюжета от третата част на „Аз съм Българка!“, които трябва да се случат в следващите два месеца.

Котел!

След разходката в Троян се отправихме към друго често посещавано от мен място. Добре познато и може би затова досега не бях се замислял да включа и него в проекта. Дълго ми се струваше, че щом аз познавам този край, така е и с всички българи. Доста перипетии и неуредици предшестваха настоящите снимки, но докато не си опитал всичко възможно, нямаш право да се отказваш. За моя радост, в крайна сметка попаднах на правилните хора, с които да осъществя този сюжет. Толкова е хубаво, когато тези, които си предпочел за работа, проявяват достатъчно лична отговорност и искрено родолюбие. 

Фолклорният ми модел Ивелина Ангелова доказа, че може да се разчита на нейната дисциплина и желание за работа, затова я поканих да снимаме с нея и следващия, 14-ти сюжет – „Красота от Котел“. 

Целта ми бе чрез него да представя специфичната за Котленския край градска женска носия в богатството на автентичния ѝ вид. Имах вече нужното разрешение за снимки в Котел и достъп на място до старинна котленска носия. Тук е моментът да благодаря на г-н Пламен Мерджанов, директор на Исторически музей – Котел, и на г-н Стефан Иванов, завеждащ отдел „Етнография“ в музея. Родолюбци, които застанаха зад моята идея и съдействаха изцяло за нейното реализиране.

За място на снимките избрахме знаково в Котел място – уникалната Кьорпеева къща, строена през 1872 г. от среднозаможна котленска фамилия и случайно оцеляла след големия пожар на 5 юли 1894 г., унищожил 3/4 от старинните дървени къщи на града. Направена от дървени талпи, както повечето местни къщи от камчийски тип, тя носи белезите на късновъзрожденската симетрична архитектура и има специфичната за времето си гредово–талпена конструкция – доказателство за високото майсторство на българския строител през  Възраждането. Архитектурата и елементите в интериора и екстериора на Кьорпеевата къща са автентични.

От 1960 г. тя е музеен обект. Реставрирана, днес представя етнографската експозиция на Исторически музей – Котел с над 4000 експоната от бита на котленци през Възраждането. В триетажната къща има моминска стая, гостна стая, спалня, тъкачница, абаджийска работилница, килер, лятна кухня и изба. Този 150-годишен български дом притежава уникален дух и автентична красота, които потапят посетителите във вълшебна разходка в най-българското време.

С помощта на етнографа Стефан Иванов можахме да пременим Ивелина с прекрасна автентична женска котленска носия. Ще опиша по-подробно от какво се състоеше това възрожденско съкровище на народното ни облекло. Предоставена ни бе празнична котленска носия от втората половина на XIX век – богато декориран сукман, по-скоро градска рокля, контошче от лисича кожа, забрадка, елече и специфичната за Котел Божигробска престилка.

Уникалните накити към носията носеха своя история. Декорирахме с пафти (чапрази) с богата орнаментика, изработени от сребро, със златен обков, в центъра с корона и инкрустирани двуглави орли. Куната (иконката) е нагръден аксесоар, част от носията на котленката. Заради заможността на котленци, куната е свързана изцяло с почитта към светите за Християнството места. Представлява месингова или сребърна плочка със златен обков и с монтирана в нея седефена пластина, на която са резбовани образите на Господ Бог, Дева Мария и малкия Исус Христос. Самите плочки с релефни изображения са донасяни от Йерусалим от котленските търговци.

Не мога да не се похваля, че получих уникалната възможност да снимам Ивелина с един много ценен експонат, притежание на Неша Раковска – сестра на нашия национален герой, котленеца Георги Стойков Раковски. Масивната триелементова метална гривна с два рога, поставена на китката на моя фолклорен модел по време на снимките, прекрасно допълваше автентичната носия.

Специфичната Божигробска престилка – визитка на котленския градски женски костюм, е измислена от котленка, омъжена за грък, и е била изключително актуална сред българското общество във възрожденското градче. Котленки са щамповали с восък  върху плата на престилката различни библейски сцени.

Да проследиш историята на тези предмети и закодираните послания в орнаментиката им е неописуемо преживяване. Радвам се, че Ивелина имаше уникалния в живота си шанс да облече тази дреха, както и украшенията към нея. Етапите да се премениш в тази носия са си цял ритуал, който е не по-малко вълнуващ от другите празнични дейности за котленката.

Изцяло се посветихме на снимките в часовете до обяда и не усетихме как бързо мина времето. Къщата предлага десетки кътчета, в които да заснемем прекрасни кадри. Успяхме да покажем и уникалния за България вертикален стан, на който са изработвани прочутите котленски килими.

Калдъръмената уличка пред Кьорпеева къща също ни откри прекрасни гледни точки за заснемане. В центъра на Котел отделихме внимание на един специален обект – паметника на идеолога на националноосвободителното ни движение Георги Раковски в родния му град, където направихме серия кадри. Този сюжет посвещаваме на светлата памет на Раковски и предстоящата 200-годишнина от неговото рождение през 2021 година.

За финал избрахме малка китна уличка, обградена от здрави зидани дувари, за да заснемем кадрите с дрон, необходими за бъдещият филм на Национален проект „Аз съм Българка!“ – III част.

Този снимачен ден в Котел бе специален и незабравим. Някои хора пропуснаха уникален шанс, но затова пък той се разкри на тези, които наистина го заслужаваха. Птичето на късмета каца веднъж на рамото!

На вас пожелавам приятно пътуване в света на „Аз съм Българка!“, а ние продължаваме към нови хоризонти с българската красота!"