С оценка, основана вече само на целта икономии, ние ще трябва да сме вече най-работоспособните, иначе губим пенсията си.

ХОРАТА с увреждания живеят с мизерни пенсии средно по 223 лева.

Именно национално представените организации за правата им са тези, които през годините доведоха до подписване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, промениха закони и наредби за достъпност, запазиха правата им през ТЕЛК системата и дадоха защита на терминално болните. Именно тези организации със своите 787 подразделения в 231 общини всеки ден се борят за живота на умиращи, пише 24 часа.

Като майка, самата аз с много тежко увреждане, съм възмутена как групи от по няколко човека започват да рекетират системата за пари, касаещи само техните деца. Сякаш ние всички останали трябва да умрем. Както и да пресмятам сумата за асистенция, на човек като мен с първа група, над 91%, с придружител се получават след изчисление 1518 лева на месец. За 71 000 човека за година е 1 402 632 лева. Чак аз се задъхвам как се намират такива пари?! А какво ще стане с останалите хора с увреждания?

Многобройните експерименти с хората с увреждания след 1990 г. не доведоха до повишаване качеството на техния живот. Предвижданите от сегашното правителство и Народното събрание реформи имат отново неясен характер, но абсолютно ясна цел - отнемане на права и доходи на 150-200 хиляди граждани с увреждания.

Национално представителните организации на и за хората с увреждания са категорично против опитите на политици, клакьори и платени викачи да внушат на обществото, че хората с увреждания в България са неестествено много. По Евростат тази социална група варира между 15-18% от населението за отделните европейски държави. По последни данни този процент у нас е 7-8%.

Национално представителните организации искат права за 435 000, а не за ограничена група от 43 000 само I група.

Национално представителните организации на и за хората с увреждания искат:

- Достъпно и качествено здравеопазване и рехабилитация.

- Премахване на бариерите, които ги превръщат в затворници на домовете им. Те трябва да бъдат изведени на улиците, да ползват градския транспорт и да стигат до работните си места.

- Адекватно образование и професионално обучение, гарантиращо професионалното и личностното им развитие.

- Европейска политика за трудова заетост, въвеждаща многобройни инструменти за подкрепа. Настояваме работодателите да проявят корпоративна социална отговорност и със съдействието на държавата да създадат условия за трудова реализация в специализирана и обичайна икономическа среда.

- Настояваме за подобряване на социалните услуги и повишаване на стандартите за издръжка. Моделът за предоставяне на медицински изделия и помощно-технически средства трябва да гарантира тяхното високо качество и ограничаване на корупционните практики в тази сфера.

Национално представителните организации на и за хората с увреждания категорично се противопоставяме на:

- Предвижданите реформи, които въвеждат медицински стандарти на здравния статус на лицата с увреждания у нас, различни от тези в ЕС.

- Не може в решението на ТЕЛК да се включва само водещото заболяване с цел намаляване степента на увреждането. Никой медицински експерт не може да отрече, че има заболявания, които са в причинно-следствена връзка с друг вид тежки увреждания. Тази комбинация от множествени увреждания дава нова, по-тежка здравна и функционална картина и води до намаляване възможностите на лицето и до потребност от по-широк кръг подкрепящи политики. Ние сме за преустановяване на практиката чрез добавка на проценти за други незначителни заболявания да се търси постигане на по-висока степен на увреждане и ползване на права от друг порядък. Настояваме за изключително прецизно от медицинска гледна точка разписване на бъдещата нормативна уредба за медицинската експертиза.

В стремежа си да бъде реформирана действащата система на медицинска експертиза и с въвеждането на оценката на работоспособността с цел единствено постигане на икономии в бюджета на НОИ ще бъде премината допустимата граница на справедливост и солидарност. В обозримото бъдеще се очертава диаметрално погрешното решение - “хората с увреждания от неработоспособни да се превърнат в най-работоспособните граждани на страната”. В това си ново качество една част ще загуби правото на инвалидна пенсия, придобита на основание осигурителен принос, а друга част ще я получава в намален размер. Политиката “чрез силов натиск, отнемащ доход, да се постигне заетост” е непродуктивна, дискриминационна и силно демотивираща. Предложената за обществено обсъждане реформа на медицинската експертиза и оценката на работоспособността не дава отговор на генералните въпроси:

Какви права ще ползват хората в резултат на решението на ТЕЛК за вида и степента на увреждането? Какви права ще произтичат за тях от оценката на работоспособността?

При разработване на планираните промени трябва да бъде приложен комплексен подход, който да даде ясен отговор на бъдещата политика в областта на правото на получаване на интеграционна добавка и на нейния размер, обвързан с минималната работна заплата или линията на бедността. Нужно е постигане на равнопоставеност на финансовата подкрепа за децата и техните семейства и лицата, навършили 18 г., и техните семейства. С бъдещата реформа е наложително да се облекчи бюрократичната процедура и лицата с увреждания трябва да преминават на една комисия, която да извършва медицинската експертиза, оценката на функционалността и социалната оценка.

Разликата между здравите хора и хората с увреждания е само един миг по волята на съдбата. Трябва да се научим на сложното изкуството да живеем заедно, да се подкрепяме и да изградим една нова България, в която всички граждани да живеят достойно.