Само 6 на сто са съгласни лично да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка, но в същото време голяма част от хората доплащат много повече пари.

Това каза Боряна Димитрова от агенция "Алфа рисърч", която представи проучване, направено по поръчка на Министерството на здравеопазването с цел надграждане на анализите за случващото се в здравната система. Проучването е извършено в периода 23 юли - 3 август 2018, сред 1017 души.

Данните бяха представени по време на дискусия, посветена на бъдещото здравеопазване, на която министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи нови варианти за осигурителен модел.

С над 2 млрд. лв. годишно българите дофинансират здравната система. Парадокс е, че има огромни преки плащания, но едва 35 на сто от запитаните знаят върху какъв доход се осигуряват, като само 21 на сто знаят точно колко средства внасят за здравна осигуровка. Само 7 на сто твърдят, че са проверили здравното си досие.

Липсва икономическа заинтересованост у хората да проследяват какви средства отделят, а в редица случаи се чувстват зависими от лекарите и не проявяват интерес от такъв контрол, показва още проучването.

Над 40 на сто от участниците в проучването настояват за високоспециализирано лечение, повече инвестиции в апаратура и обновяване на болниците. Всеки трети иска да има достъп до съвременните лекарства, както и да се проследява ефектът от лечението. Над 51 на сто от запитаните смятат, че е възможен нов модел, който да е от полза за лекарите и пациентите. Кредитът на доверие е крехък оптимизъм и той трябва да бъде използван, каза Димитрова, цитирана от БТА.

Според 81 на сто от анкетираните трябва да има силен контрол върху изразходването на средствата и качеството на лечението. От запитаните 39 на сто твърдят, че трябва да има допълнителни фондове, а не само НЗОК.

Хората нямат склонност да доплащат повече за здравна осигуровка, ако не се премахне доплащането.