Хората могат да усещат миризма и с езика, защото върху него има сензори за обоняние, характерни за носа, съобщи в. "Мирър".

Откритието показва, че взаимодействието между миризма и вкус - основни компоненти на храната, може да започва върху езика, а не в мозъка, както мислеха специалистите досега.

Учени от центъра "Монел" във Филаделфия изследваха живи човешки вкусови клетки с генетични и биохимични методи. Така установиха, че те съдържат много ключови молекули, характерни за рецепторите на обонянието. След това с друг метод - калциево изображение, доказаха, че вкусовите клетки реагират на молекулите на миризмата по същия начин като клетките на рецепторите на обонянието.

Други техни експерименти показаха, че една вкусова клетка може да съдържа рецептори и за вкус, и за миризма.

Характерният вкус на повечето храни и напитки се дължи предимно на аромата. Вкусът като сетиво, което разграничава молекулите за солено, сладко, кисело, горчиво и умами, служи повече за оценка на хранителната стойност и евентуална токсичност на това, което слагаме в устата си. Миризмата обаче дава подробна информация за качеството - например колко силно мирише шоколадът, кафето или банан.

Мозъкът комбинира информацията от вкуса, миризмата и от други сетива. Досега вкусът и обонянието се смятаха за отделни системи, които не взаимодействат, докато събраната информация не достигне до мозъка.

Ръководителят на изследването д-р Мехмет Хакан Озденер е решил да провери това схващане, когато 12-годишният му син го попитал дали змиите плезят езика си, за да помиришат нещо.