"Токуда - Аджибадем Сити Клиник" - скандална некадърност на ултра високи цени!

В болница "Токуда - Аджибадем Сити Клиник" човек трябва да ходи само за да му изрежат ноктите. Изразеното мнение в случая е лично, но в разговори и чрез опита на мнозина мои познати то бе напълно подкрепено.

С други думи - оказва се, че всякакъв тип здравни манипулации, проведени в тази болница, по-скоро може да изложат на риск здравето ви, като по-долу като своеобразно доказателство за това си твърдение посочвам 2 конкретни случая от моя персонален опит.

Последният такъв е отпреди близо месец и половина, когато направих грешката да посетя поликлиниката на бившата болница "Токуда" и настояща "Аджибадем Сити Клиник".

Симптомите ми бяха стандартни - продължителна и силна кашлица. След кратък престой бях приет от екип дежурни лекари, начело с доктор Милена Михайлова и доктор Елизабет Панова (поне това пише на документацията, която ми бе предоставена).

Дежурният екип се оказа от млади хора, които се държаха изключително мило и не ми губиха излишно времето. Бях преслушан, пратен за рентгенова снимка и кръв, след което отново се върнах в кабинета, за да чуя резултатите. Те най-общо бяха следните: абе, нищо ти няма, снимката е ОК, кръвните тестове също са добри, имаш някаква кашлица, ама си прави инхалации.

Защо да не им повярвам? Все пак имам рентгенова снимка, разчетена от професионалист, хората бяха мили, казаха ми да си правя инхалации и ... платих 270 лева.

Седмица след въпросния преглед загубих съзнание и припаднах, удряйки си главата в близка стена в следствие на продължаващата ужасна кашлица. Кашлица, която не спира и към момента.

Тъй като състоянието ми обаче постепенно започна да се влошава, днес отново реших да отида на лекар. Този път отидох в 4-та градска болница. Носих със себе си изследванията и снимката от "Токуда - Аджибадем Сити Клиник", правена преди повече от месец.

Още щом я отвори, дежурният лекар в 4-та градска кратко каза: "Класически бронхит. Двустранен". На мой коментар, но моля Ви, вижте какво е написала д-р Михайлова като резултат от образното изследване, той просто каза: "Ама ти сериозно ли ми даваш за пример епикриза, написана от служител на бизнес учреждение?"

Какво още да ви кажа... Прилагам снимка с мнението на д-р Михайлова (по-горе) и още два кратки лични спомена от преживелици, свързани с горното "лечебно" заведение.

Една сутрин, преди 7 години, баща ми отиде в болница "Токуда", защото кашляше. Имаше съмнение, че развива пневмония. Оказа се рак на белите дробове. Тогава в същата тази болница една безскрупулна докторка му каза в очите, че му остава един месец живот. Баща ми живя още близо 3 години, като междувременно успя да стане народен представител и дори да влезе в парламента. Казвам последното не защото е забележително или се правя на интересен, а защото то нагледно показва грандиозното разстояние между 1 месец и 3 години в краткия човешки живот.

Преди 2 години пък, в същата тази болница, не успяха да диагностицират инсулт на друг член на моето семейство.

Разбира се, че лекарски грешки се случват. Разбира се, че обикновено е нужно повече от едно лекарско мнение. Разбира се, че от един подобен случай не трябва да се правят глобални заключения за всички лекари, работещи в "Токуда - Аджибадем Сити Клиник" или за цялото ниво на здравеопазване в България, поради простата причина, че то отдавна е известно всички ни, а сиреч - то е пълна трагедия!

Защото, уважаеми читатели, тук говорим за най-обикновен бронхит, видим на рентгенова снимка, а не за диагностициране на синдрома на ДиДжордж от доктор Хаус! Щото, ако си лекар и не можеш да диагностицираш обикновен бронхит след очевадна рентгенова снимка, какъв лекар въобще си ти? В каква болница работиш? Да не би самият ти да си болен от Синдрома на Аспергер?!

Затова - в болница "Токуда - Аджибадем Сити Клиник" ходете само за да ви изрежат ноктите. Всичко друго е чист авантюризъм.

Бел. ред.: Синдром на Аспергер (синдром на малкия професор) - Синдромът на Аспергер носи името на австрийския педиатър на д-р Ханс Аспергер, който го е описал за първи път още през 1944 г. Смята се, че синдромът на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1. Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма – наблюдава се стереотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности. Повечето от хората с този симптом са със средно ниво на интелигентност.

Васил Петев