На вратата до нея стоеше момченце - светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ... Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори...в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: "Ще ми купиш ли хляб?"

Днес ми се крещи!!!!...

Не, вие ми се от мъка и безсилие...Душата ми се разкъсва...

Бях извикана на адрес при майка с дете в нужда....дете на почти 6 години...

Майката ми отвори....беше коленичила. Не може да стои, защото кракът ѝ е счупен. Счупен от два месеца!!! Не е ходила на лекар и не е гипсиран! Лазеше - кракът зараства на криво... Има някакви психични проблеми...

Но не за нея искам да кажа...

На вратата до нея стоеше момченце - светла,сплъстена и рошава коса,едни големи кафяви очи. Облечено с тънка блузка и по джапанки с чорапи.Устните му посинели от студ...

Протегна към мен трепереща ръчичка свита в юмрук и я отвори...в шепата си държеше няколко жълти стотинки. Едвам ми продума: ,,Ще ми купиш ли хляб?"

В първият момент не осъзнах какво ми каза и влязох в апартамента... Още с първите крачки изпаднах в тотален шок... голи стени с изпокъсани и мръсни тапети, празни стаи с разхвърляни мръсни дрехи по циментов под... В едната стая легло с толкова мръсни завивки,че и куче не би легнало там. В ъгъла гърне пълно с урина...една маса отрупана с празни съдове и няколко детски играчки...

Влязох в кухнята - същата картинка. Мръсни шкафове с разкривени и разтворени вратички пълни с празни и смачкани кутии от лекарства и мръсни чаши. Хладилникът с паяжини вътре... Никъде не се виждаше някаква храна...троха хляб нямаше...

В този момент осъзнах какво ми каза детето на вратата: ,,Ще ми купиш ли хляб?"

Думите избухнаха в главата ми...подкосиха ми се краката!!! Та то беше гладно!!! И не искаше пица,торта или някаква глезотия, а ХЛЯБ....6 годишно дете....

Исках да говоря с него! Исках да го прегърна!Исках да не се случва това!Исках да съм си го измислила!

Попитах го ,,Гладен ли си?"....

Сведе очички и тихо каза: ,,ДА".

"Кажи какво ти се яде? Какво искаш да ти купя?"- невярваща още и очакваща друг отговор попитах аз.

- ХЛЯБ - отново тази пареща и тежка дума - ХЛЯБ.

Не издържах и се разплаках...избягах от стаята...не исках да разбира и вижда как го съжалявам....Мъката ме стисна за гушата.Не можех да дишам.Гняв,съжаление,ужас... всичко това изпитвах в този момент...

Напазарувахме и се върнахме при тях...

Имаше кремчета, сокчета, шоколад...но не ги погледна...грабна кренвиршите и ги гушна като скъпоценна вещ...

В едната ръка с кренвирш,а в другата заветния ХЛЯБ...на три хапки изяде филията...озверяло от глад!!!

Шест годишно дете с една мечта ,,ХЛЯБ".

Пиша и сълзите ми капят...

Защо? Защо? Защо тази невинна душичка трябва да изпитва това? Защо това мило създание, още неосъзнато трябва да страда? Защо допускаме това да се случва?

Защо и как стигнахме до това?

Отговор не намирам...

Оттук до края на живота ми ще ме преследва тази дума...

ХЛЯБ - не просто изречена, а изписана в очите на едно шестгодишно дете!

ХЛЯБ...

(Работим по случая. Детето вече не е гладно. Носим му храна. Събираме информация, за да може да вземем правилното решение. Съвсем скоро ще стане ясно какво ще се случи. Ще ви уведомя.)

Йоана Иванова