На един общопрактикуващ лекар в Русенска област се падат средно 1607 пациенти

Болничните легла в лечебните заведения в русенско почти изцяло покриват медицинските нужди на населението в региона. Това стана ясно от представеното предложение за нова здравна карта по време на заседание в Областната администрация, водено от областния управител Данаил Ковачев и заместник-директора на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ д-р Искра Генева. Към момента общият брой на леглата в областта е 1690. Според направен анализ има необходимост от тяхното увеличаване с още две за интензивни грижи, които се предвижда да бъдат в Университетска болница „Медика-Русе“.

Хирургичните легла са 448. Това обаче надвишава позволения брой от Министерството на здравеопазването. Според Ковачев бройката на хирургичните легла не трябва да бъде намалявана, тъй като опасността от пътно-транспортен травматизъм в региона е много голяма, а също така в Русе се лекуват и много пациенти от съседни области. От РЗИ отбелязват, че в областта е разкрит пълен спектър на клиники, отделения и структури от всички хирургични специалности, включително лицево-челюстна хирургия и кардиохирургия. Подобни отделения има само в още няколко болници в национален мащаб. С тяхното разкриване и функциониране е създадена възможност за населението от област Русе да получава тясно специализирана хирургична помощ без да е необходимо да пътува до болници от далечни населени места. Запазването на по-голям брой хирургични легла се основава и на броя преминали болни от съседни и други области.

Над 22% от преминалите през болниците в Русенско са от областите Разград, Силистра, Търговище, Шумен и Велико Търново. Отделенията в региона от хирургичния профил са оборудвани с модерна апаратура и техника, което предлага добри възможности на медицинския персонал за съвременно и навременно диагностициране и лечение на пациентите. В двете структури по съдова хирургия съответно в двете университетски болници „Канев“ и „Медика-Русе“ се развива високотехнологична иновативна дейност – инвазивна ангиология, която е в голям процент спешна. В лечебните заведения за болнична помощ в област Русе и специално в хирургичните отделения работят не малко лекари с научни звания и академични титли, притежаващи сертификати и удостоверения от обучения в страната и чужбина за извършване на високоспециализирани и инвазивни дейности, както и професионално квалифицирани и добре обучени специалисти по здравни грижи. Този наличен кадрови ресурс позволява на лечебните заведения за болнична помощ от област Русе да привличат и да бъдат предпочитани от пациенти от съседни на нашата област, както и от други области на страната. Освен това преминаването на границата при Дунав мост е при много голям автомобилен трафик, което повишава вероятността от пътно-транспортни произшествия от международен характер. Не са изключени и непредвидени бедствени ситуации в близките румънски градове Гюргево и Букурещ, с които Русе има добросъседски отношения и договори за медицинска взаимопомощ. За съжаление пътната отсечката между Русе и Бяла е в челните редици в страната по брой катастрофи. Всичко това налага поддържане на резерв от налични свободни легла по всички специалности за пациенти, потърсили спешна медицинска помощ, както и за болни, включени в листа на чакащите за предстоящи интервенции. Освен това област Русе се нарежда и в челните позиции на страната по брой преминали болни през лечебните заведения. Регионът се нарежда веднага след София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен.

По-детайлен анализ показва, че педиатричните легла в русенско са 106, акушеро-гинекологичните – 75, по физикална и рехабилитационна медицина – 167, а тези за продължително лечение и палиативни грижи – 51. При никои от тях не се налага промяна на този етап.

Колкото до извънболничната помощ, то общопрактикуващите лекари в областта са 118, а зъболекарите – 204. Така се оказва, че на всяко джипи в региона се падат средно по 1607 пациенти. Специалистите пък по здравни грижи, работещи също в извънболничната помощ са 104. От тях 11 са акушерките, 18 са фелдшерите, 73 са медицинските сестри и двама са клиничните лаборанти. Спазено е предвиденото съотношенията между лекари, зъболекари и специалисти по здравни грижи. Сред положителните тенденции е, че няма населени места в региона, които да не се обслужват от медицински специалисти. Въпреки това се наблюдава и негативна тенденция, изразяваща се в застаряване и намаляване на общопрактикуващите лекари в извънболничната помощ. Тази тенденция се наблюдава и при специалистите по здравни грижи.

По време на заседанието бе отчетено и, че в Русенския университет „Ангел Кънчев“ има факултет „Обществено здраве и здравни грижи“ и част от дипломиралите се там остават на работа в лечебните заведения в региона, но предимно в болничната помощ. Изключително положително бе оценено, че УМБАЛ „Медика-Русе“ дава възможност на обучаващите се специалисти по здравни грижи в свободното им време срещу заплащане да работят като технически асистенти в болницата. Това допринася много за въвеждане на младите специалисти в лечения процес на болничното заведение и им дава практически познания и умения.

Използваните данни в анализа са предимно на база информация от НСИ и са за периода от 2022 година.