Поглеждат ни в очите и бавно повтарят: "Отпуснете се. Главата ви натежава. Щракнем ли с пръсти, ще спрете да се тревожите. Няма конфликт на интереси. Няма корупция. Няма "Апартаментгейт". Спинкайте. И слушкайте". Щрак.

Коментар от Петър Чолаков във Дойче Вече:

КПКОНПИ не показа червен картон на лицата, замесени в „Апартаментгейт”. Скандалът, който избухна два месеца преди европейските избори, освети имотни сделки на управляващите, изповядани под пазарните цени. Въпреки че впоследствие бяха замесени и други имена, епицентърът на „Апартаментгейт” бяха именно сделките на политици от ГЕРБ. Стигна се до серия оставки на високопоставени фигури. Според КПКОНПИ обаче няма никакъв конфликт на интереси в имотните сделки на Цветан Цветанов, на министъра на туризма Николина Ангелкова, на бившия зам.-министър на младежта и спорта Ваня Колева, на бившия зам.-министър на енергетиката Красимир Първанов, на бившия министър на правосъдието Цецка Цачева и на председателя на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов.

Ролята на КПКОНПИ

Решенията на КПКОНПИ по случая „Апартаментгейт” бяха предизвестени. Защото отдавна има съмнения, че този орган е заченат от управляващите с две основни цели: да (им) издава при нужда извинителни бележки и, второ, да служи като Дамоклев меч, който виси над главите на по-дръзките инакомислещи. Самият шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който бе замесен в скандалите и поради това бе принуден да излезе в принудителен отпуск, не е участвал в изработването на решенията по „Апартаментгейт”. Но какво може да се очаква от останалите членове на КПКОНПИ? Нима някой е вярвал, че орган, роден с описаната по-горе мисия, може да произведе нещо различно по случай като „Апартаментгейт”?

Разбира се, паралелно тече и проверка на прокуратурата, която разглежда и сигнала срещу шефа на КПКОНПИ. Но според зам.-главния прокурор Иван Гешев, който, впрочем, също е причисляван към звездния архитектурен ансамбъл на „Апартаментгейт”, работата на прокуратурата още не е приключила. Какво ли ще ни каже накрая? Проверката най-вероятно ще поднесе още една извинителна бележа. Този път навярно в навечерието на местния вот. А междувременно се разбра, че барбекюто, сауната и навесът на Пламен Георгиев, за които Строителният контрол на столичния район „Слатина” установи, че са незаконни, няма да бъдат премахнати. Дирекция „Общински строителен контрол” в Столична община е обезсилила акта за събарянето.

Като говорим за КПКОНПИ, може би е добре да припомним случая с бившия зам.-председател на ДПС и на парламента Христо Бисеров. След като бе оправдан в процес за пране на пари, съдът прекрати делото за конфискация на имуществото му и нареди КПКОНПИ да плати съдебните му разноски в размер на близо 52 хиляди лева. Разбира се, не КПКОНПИ, а данъкоплатците ще се охарчат. Също както в случая с другата верига от скандали преди евроизборите - с къщите за гости.

Няколко реторични въпроса

След като последните скандали не предизвикаха събуждане и съпротива, не знам каква политическа гръмотевица би стреснала българина, за да го извади от перманентната му политическа инертност. Затова (в контекста на предстоящите местни избори) не вярвам, че България ще дочака своя Имамоглу. За римейк на протестите в Европа няма и да споменавам.

Така не ни остава друго, освен да задаваме реторични въпроси. Ако всичко със сделките на управляващите е наред, защо Цветанов, Цачева, Колева и Първанов трябваше да извървят този бутафорен път към Голгота? Защо бяха депозирани или изкомандвани техните оставки? Какво беше това - поредната пиеска за спечелване на публиката? И дали на лицата, лишени от постове, не им „стига тая награда” - да запазят имотите си чрез индулгенцията, издадена от КПКОНПИ? Пък и сега, след като са оневинени, нищо не пречи да се върнат на старите си позиции - или да заемат други, по-малко публични, за да не дразнят. Това вече сме го виждали.

При общо 11-те производства по имотните сделки КПКОНПИ не е открила конфликт на интереси в седем случая, а четири производства са прекратени (става дума за проверките срещу Валери Симеонов, Елена Йончева, Валери Жаблянов и Крум Зарков). С други думи: за антикорупционната комисия „Апартаментгейт” не съществува. Единствено сигналът срещу председателя на ВКС Лозан Панов, който си спечели славата на трън в петата на корумпираната съдебна система, бе „третиран специално”. Въпреки че според антикорупционната комисия съдия Панов не е в конфликт на интереси, за него индулгенция не бе издадена - казусът бе препратен към ВСС, за да бъде проверено дали Панов отговаря на изискването към магистратите за висок морал.

Като в хипноза

Ако ситуацията не беше толкова сериозна, тези игрички можеха да бъдат сравнени със сцена от популярния комедиен сериал „Алф”. В нея едноименният герой се опитва да хипнотизира котарака Лъки, внушавайки му, че е геврек. За да го изяде, разбира се.

Някакви медии посочват доказателства, които, по израза на опитни юристи, говорят за „класическа, нарисувана търговия с влияние”. Но от органа, призван да се бори срещу корупцията, поглеждат публиката право в очите и повтарят бавно, ритмично и сугестивно: „Отпуснете рамене. Главата ви натежава. Когато щракнем с пръсти, ще спрете да се тревожите. И няма да вярвате на журналистите, които ви залъгват. Няма конфликт на интереси. Няма корупция. Има само стабилност. Спинкайте. Папкайте. И слушкайте”. Щрак.

Пациентът е укротен. Хипнотизаторът намига съучастнически на своите. И тихичко им пожелава: "Bon appétit!”.