По-късно Панайот Пипков композира музиката на един дъх

Един захласнат от поезията ученик става причина днес цяла България да пее в хор най-българската песен "Върви, народе възродени". Химнът на светите братя Кирил и Методий се ражда на черната дъска в една класна стая в ловешкия кв. "Вароша", пише вестник Стандарт.

На 9 май 1901 г. учителят по музика Панайот Пипков минавал между чиновете, когато погледът му възмутено се забил в един от учениците. Малчуганът изобщо не внимавал, защото бил погълнат от някаква книга. Пипков гневно грабнал четивото, а класът замръзнал в очакване на суровото наказание за нехранимайкото. Но зачитайки се в текста - стихотворението на Стоян Михайловски, в главата на Пипков зазвучала музика. Учителят разчертал петолиние на черната дъска и започнал да реди ноти. Така на един дъх се родила музиката на химна, разказва самият Панайот Пипков в списание "Родна реч" през през 1942 г. Днес училището носи неговото име.

Всъщност, легендарното стихотворение на Стоян Михайловски се появява на бял свят още през 1892 г.. По онова време големият български писател и общественик е преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия. Същата година възторжените строфи "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи" са публикувани в списание "Мисъл" в дунавския град. Като български училищен химн обаче, текстът придобива известност 9 години по-късно, благодарение на магнетичната мелодия на Пипков към него.

За първи път песента е официално изпълнена на 11 май 1901 г. в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. Година по-късно за Деня на българската просвета и славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната.

Оригиналният текст на произведението е преживял какво ли не. След 1944 г., както всичко друго, празникът е мощно идеологизиран. Комунистическата власт безродствено се отказва от българския произход на азбуката ни и в унисон с повелите на Кремъл слага акцент върху общославянския произход на писмеността ни. Нещо повече - впуска се в търсенето на "руска следа" в българската азбука. И удобно я "открива" в мисията на светите братя в Херсон.

През 60-те години пък в името на временно затоплилите се отношения с Югославия, в политбюро на БКП дори се обсъжда идеята празникът да не бъде честван официално заради претенциите на Скопие за "македонската народност" на Кирил и Методий.

Слава, Богу, дотам все пак не се стига, но "Върви, народе възродени" търпи брутална цензура. Бог, разбира се, е изхвърлен от втория куплет. Цялото последно изречение е подменено с "напред и все напред върви". В четвъртия куплет в името на борбата с "великобългарския шовинизъм", думите "духовно покори страните, които завладя със меч" са заменени с "ведно със другите славяни, кръстосвай дух със огнен меч".

А всичко след шестия куплет е просто отрязано, защото там се говори за вяра и за апостоли. И най-вече - за българската писменост, дадена на Славянството и обходила "целий мир".

Всъщност, денят на светите братя Кирил и Методий, а чрез тях и на българската азбука се чества още от 1803 г. Доказателствата за това се откриват в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път празник на Кирил и Методий организира на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив Найден Геров. Денят не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски.

Година по-късно този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие.

С въвеждането на грегорианския календар през 1916 г. празникът се чества и от държавата, и от църквата на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

"ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"

Български всеучилищен химн - оригинален текст на Стоян Михайловски

"Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден -

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни...

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет -

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...

Тогаз Балканский храбър си

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!... През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте -

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!