Нощно бдение и молитви за здраве на Родопската Света гора

99-килограмов кръст напомня, че тук се пази частица от разпятието

Хиляди вярващи ще дойдат днес на Кръстова гора, за да прекарат нощта в бдение. На 14 септември отбелязваме един от Дванадесетте велики християнски празника - Въздвижение на Светия Кръст Господен, или както е по-известен - Кръстовден. Това е четвъртия път в годината, в който Българската православна църква извършва поклонение пред кръста, съобщава Стандарт нюз.
От 19 часа в неделя на манастира в "Кръстова гора" богослужението ще отслужи лично Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. От 23 часа започва служба, която продължава и след полунощ. Очаква се над 10 хиляди богомолци от цялата страна да дойдат на връх "Кръста". "Идват много болни и страдащи хора, които се надяват на Божията милост. Всяка година прииждат хиляди от всеки край на България", обясниха от Пловдивската митрополия.
Местността, наричана "Родопската Света гора", е в Средните Родопи, на 60 км от Пловдив, на 40 км от Асеновград и на 6 км от село Борово. Надморската му височина е 1545 метра. Манастирският комплекс, разположен на поляна сред красива гора, се нарича "Кръстова гора - Св. Троица". Църквата "Покров на Пресвета Богородица" е завършена през 1995 г. От нея по алея до върха на малък хълм са разположени параклиси, посветени на 12-те апостола. А на върха има огромен кръст, пред който вярващите се молят.

Според преданието, на този връх някога е имало манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Руският цар научил за това и изпратил емисари с богати дарове за султана, като им поръчал: "Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, за който е научил, че се пази в съкровищницата ви." Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: "Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи!" Султанът изпратил хора, но пратениците, като узнали, че ги търсят, се отправили към Средните Родопи. Там в манастира те предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те обаче успели да скрият парчето в подземното манастирско скривалище.
По-нататък през вековете Средните Родопи имат тежка съдба заради опитите за ислямизиране на населението и набезите на кърджалиите. Местните хора обаче винаги са се отнасяли с респект към Кръстов връх.

Ето и по-нататъшното развитие на историята, разказана от Стефан Илчевски:
През 1933 г. в село Борово под Кръстов връх пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, Гоцеделчевско. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. След една нощ, прекарана на върха, му била открита историята на мястото - че тук се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен и как тази частица се озовала на това място. Йорданчо съобщил още, че във видението му било казано да постави тук висок метален кръст. След случилото се в Борово Йордан Стойчев се явил при цар Борис III, с когото се познавал лично, и му разказал всичко. По това време при царя бил запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков.

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен на връх Кръстов и в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на камъните бликнала вода.

След смяната на режима на 9 септември 1944 г. Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата.

Комунистическият режим също не отказва хората от вярата им. Те идват на Кръстов връх по горските кози пътеки. Инициираните от смолянеца Петър Тодоров протести пък довеждат до назначаване на отец Васил Стефанов Аринински за свещеник на Кръстова гора. Но свободните посещения на Кръстов връх са чак след 10 ноември 1989 г.
И ето още едно чудо, което разказват хората:

Подареният от цар Борис III кръст изчезва на 22.10.1994 г. След 7 месеца е намерен в гората. Според едната версия го видял местен овчар. Според друга обаче го открили свещениците, а на него имало бележка: "Ние, които го откраднахме, бяхме трима. Двама от нас умряха, не искам и с мен да се случи същото. Връщам кръста, като се надявам Бог да се смили, този позор да не се прехвърли по децата ми".

На мястото на стария кръст е отлят нов от неръждаема стомана, който тежи 99 кг. Пред него винаги има опашки от хора, които търпеливо изчакват своя ред, за да се помолят на Бог.

Водата в аязмото за вярващите също има лековита сила. А хората, които истински обичат Бог, могат да видят кръст на всеки камък, намерен на святото място.

Св. Елена открила
гроба Господен

Според църковното предание Елена - майката на император Костантин Велики, била ревностна християнка. През 326 г. тя тръгнала към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християни. Намира пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовото разпятие се разбира, когато чрез докосване е възкресен наскоро починал човек. Частица от кръста Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в йерусалимския храм "Възкресение Христово". След време над пещерата на гроба Господен е построен храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди богомолци от цял свят, за да зърнат Светия кръст.

Традицията

Не хапвайте
червена храна

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се. Времето застудява, настъпва краят на лятото и започва есенният селскостопански сезон. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На Кръстовден се спазва строг пост и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите. Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристина и Кристиян.