Български хелзински комитет с коментар за чата на Гешев за "Pi Ar Sevi Boiko"

От Българския хелзинкски комитет (БХК) съобщават, че адвокат Адела Качаунова - директор на програмата за правна защита, е изпратила до главния прокурор Иван Гешев и до Висшия съдебен съвет (ВСС) отворено писмо.

Ето и цялото писмо:

Уважаеми господин Главен прокурор,

Уважаеми госпожи и господа,

На 10 септември 2021 г., на заседание на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, на което присъстваше главният прокурор Иван Гешев, бяха заснети кадри, показващи как г-н Гешев разменя текстови съобщения с контакт, озаглавен Pi Ar Sevi Boiko, идентифициран като отговарящ на Севделина Арнаудова, пиар на Бойко Борисов, бивш министър председател и настоящ лидер на политическа партия ГЕРБ. Впоследствие кадрите бяха разпространени широко, както в социални мрежи, така и по медиите.

Съдържанието на заснетите разменени съобщения е оскъдно, но може да се заключи, че главният прокурор дава сведения на г-жа Арнаудова за реда на изказванията по време на заседанието на комисията. Впоследствие г-жа Арнаудова потвърди обменът на съобщения с г-н Гешев. След това пък снимка в друг ракурс показа, че г-н Гешев актуално и пряко общува и с член на Висшия съдебен съвет – г-н Евгени Иванов, член на прокурорската колегия от 12.10.2020 г., за което липсва потвърждение от г-н Иванов.

Това събитие следва да бъде прочетено в контекста на висящото неизпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България (№ 1108/02); на Мнения № 885/2016 г. (CDL-AD(2017)018) и № 968/2019 г. (CDL-AD(2019)031) на Венецианската комисия; на Междинна резолюция CM/ResDH(2019)367 на Комитета на министрите на Съвета на Европа; и на Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)), всички от които констатират силното влияние на главния прокурор във всички системи на трите власти извън предписаните му по закон правомощия, както и отсъствието на ефективен механизъм за ангажиране на отговорността му и в частност възможността бъде отстраняван от длъжност, когато това е необходимо, както и да бъде разследван за евентуални престъпления от независим орган.

Опитите на партия ГЕРБ, подкрепена от коалиционните си партньори да създаде рамка, която номинално да изпълни задълженията на страната ни по изпълнение на решението по делото Колеви, като същевременно гарантира безконтролната власт на главния прокурор, се провалиха шумно и допринесоха за горепосочената резолюция на Европейския парламент.

Кадрите от 10 септември следва да бъдат прочетени и в контекста на това, че г-жа Арнаудова наскоро бе посочена в общественото пространство от г-н Васил Божков – бизнесмен, понастоящем обвиняем по досъдебно производство – като посредничка при предаването на крупни суми между г-н Божков и г-н Борисов през времето, в което последният бе действащ премиер, като част от твърдяна от г-н Божков корупционна схема за купуване на „чадър“ срещу проверки и санкции върху дейността на г-н Божков от страна на държавни органи.

Като подчертаваме, че г-жа Арнаудова се ползва с презумпцията за невиновност, както и вероятността твърденията на г-н Божков да са от изцяло клеветническо естество, следва да отбележим, че изборът на мишена на отправените от г-н Божков обвинения не е случаен. Ако г-жа Арнаудова не беше важен фактор от обкръжението на г-н Борисов, г-н Божков надали би насочил към нея хипотетично недостоверните си твърдения.

Силно притеснителен е самият факт, че главният прокурор общува свободно и явно свойски, като човек, познаващ продължително време пиара на политически лидер и доскорошен дългогодишен премиер – най-висшата длъжност в изпълнителната власт, – уведомявайки я за случващото се по време на негово нарочно изслушване в Народното събрание.

Именно по време на мандата на г-н Борисов като министър председател, г-н Гешев получи поста главен прокурор. Това се случи след изборна процедура без конкуренция, което беше осигурено и от решението на тогавашния министър на правосъдието, г-н Данаил Кирилов, също посочен от партия ГЕРБ, да не номинира другиго за този пост.

Процедурата по избор на г-н Гешев бе съпътствана от организирана подкрепа за неговия избор от проправителствени медии и служебни колективи на прокуратури от цялата страна, а в деня на изслушването му органите на Министерството на вътрешните работи допуснаха пред сградата на ВСС единствено митинг на граждани в подкрепа на номинацията на г-н Гешев, като отстрани протестиращите срещу него в други части на града. Неодобрението се дължеше на два основни момента – съмненията за зависимости на Гешев с политически обвързани лица, от една страна, и съмнения в неговите високи професионални знания и опит като юрист, от друга.

С работата си като главен прокурор Гешев не разсея съмненията, които белязаха предизвестения му избор. Едностранчивото разпространяване на данни, събрани чрез употребата на специални разузнавателни средства, оповестени в общественото пространство във внимателно подбран момент, е малка част от действията на Иван Гешев, които са неприемливи.

Неприемлива остава и липсата на видими резултати по справяне с организираната престъпност или особени успехи в други направления на наказателно-процесуалната работа, макар самият главен прокурор да се хвали с успехите си, натрупани вследствие на обиколките му из страната в широко рекламирани акции срещу „битовата престъпност“. По статистически данни конвенционалните престъпления намаляват от години и заемат незначителен дял от обществено значимите престъпления, а тълкуването на понятието „битова престъпност“ е фриволно широко.

Неприемлива остава и липсата на каквото и да било разследване на сигналите за корупционни практики на самия Борисов, в които посредник твърдяно се явява неговата пиарка – макар и непроверени, тези сигнали създават сериозна тревога в подбора на случаи, които прокуратурата разследва, и разрушават крехкото доверие към правораздаването в България.

Последната изява на Гешев – чатът с пиарката на лидера на партия ГЕРБ, управлявала страната последните 12 години – не може да бъде подминат като неоправдано навлизане в личното пространство на главния прокурор. Лично пространство той няма докато се намира на заседание на парламентарна комисия, а неговите разменени съобщения говорят за необходимостта да бъдат проверени и действията му. Този неформален, насмешлив разговор на г-н Гешев и г-жа Арнаудова е поредна индиция в подкрепа на обвиненията за намеса на изпълнителната власт в съдебната и на нелегитимно партийно влияние в подбора, номинирането и избирането му на поста за главен прокурор на Република България, както и евентуално простиращ се върху негови действия и решения като заемащ тази длъжност.

Необходимо е да припомним, че приблизително преди година прокурор от Окръжна прокуратура – Русе подаде оставка, защото името му беше в списъка телефонни номера на един от братята Бобокови, а г-н Гешев разпореди извършването на проверка на работата на този прокурор за тригодишен период. Явно главният прокурор сам съзнава нередността или неуместността на близките контакти на един прокурор с определени категории лица.

Обясненията на г-жа Арнаудова за контакт с главния прокурор по повод участия в „един куп акции“ не намираме за уместни. Подобни контакти следва да се осъществяват между службите за връзки с обществеността на отделните ведомства, особено когато те са в институции на различни от трите власти, които съгласно нормите на Конституцията са разделени и трябва да си взаимодействат на принципа на взаимен контрол и баланс. Събитията от 10 септември, прочетени в контекста на всичко изброено по-горе, подкопават сериозно доверието в интегритета на главния прокурор Иван Гешев и за пореден път хвърлят сянка на съмнение в съблюдаването на принципа на разделение на властите. Този принцип може да бъде компрометиран както с правни актове, така и с действия, които поначало е възможно и да са правомерни – с оглед на обективното право, – но в крайна сметка ерозират институциите или доверието в тях, противостоят на правни или етични принципи и са проява на лош „професионален етос и обща политическа култура“.

Затова призоваваме главният прокурор Иван Гешев да подаде оставка, а ако той не може да стори това, призоваваме Висшия съдебен съвет да започне процедура по неговото освобождаване поради накърняване престижа на съдебната власт.