Хелоуин е.

Който иска - нека празнува, който иска - да критикува.

Празниците са времето, което отделяме за близките си и най-вече - за децата. Именно те са тези, които се радват на Хелоуин и го приемат като възможност да се маскират и да се позабавляват.

И понеже всяка година по това време възникват спорове какъв точно празник е Хелоуин и трябва ли да го празнуваме у нас, ето малко повече информация:

Хелоуин (на английски: Halloween, All Hallows' Eve или All Saints' Eve) е съвременен празник, който се провежда на 31 октомври най-вече в англоговорещите страни.

Началото си води от келтския езически ритуал Сауин (Samhain) и е един ден преди честването на католическия ден на Вси светии. По традиция децата носят „страшни“ костюми, тиквени фенери и обикалят съседите си, като искат бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива, ще им „изиграят номер“.

Произход и история

Древните келти посрещали своята Нова година Сауин в края на октомври. Те живеели с вярването, че в нощта срещу нея починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, келтите гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. Събирали се около огньове, запалвани от друидите жреци, устройвали гадания.

Подобен на този е древният езически ритуал на кукерството, където присъстват същите атрибути – маски с рога и зловещо изражение, животински кожи, като целта е гонене на злото.

Християните вярват, че душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята. През 853 г. от Боговъплъщението, от Рождество Христово папа Григорий IV, в опит да замени съществуващия езически ритуал, утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии в католицизма, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.

В Православието денят „Вси Светии“ се нарича Неделя на всички светии и се отбелязва през пролетта, в първата неделя след Петдесетница.