Машините за гласуване са колосална инвестиция, която не можем да си позволим да пропилеем

Преправянето на изборния закон, каквото бързо и усилено се извършва в момента, е сигурен белег, че следващият вот ще бъде скоро. Няма по-надежден начин да обърнеш резултата в своя полза от това да промениш предварително правилата на играта. А сега залозите са големи – ако политиците провалят и следващото Народно събрание, като нищо може да се затрие цялата ни парламентарна република, пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Не че някой мисли чак толкова далече. Политическите комбинации у нас традиционно се изчерпват с това да се скалъпи правителство, да се настанят собствените кадри във властта и да се приемат няколко закона, с които да се насочат парите на данъкоплатците към „правилните“ джобове. За всичко това обаче първо е необходим контрол над парламента. А това се определя от начина на гласуване.

Наскоро Институтът за развитие на публичната среда пусна доста любопитна информация за гласуването с хартиени бюлетини на изборите на 2 октомври т.г.. Около 60% от вота с хартия се концентрира в ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. Тази тройка в момента е известна като „хартиената коалиция“, защото се кани да върне бюлетините в употреба, наравно с машините. Това не означава, че ако изборите се провеждаха само с бюлетини, „хартиената коалиция“ щеше да доминира в българската политика. Но определено показва, че хартията дава известни предимства на тройката пред останалите политически играчи. Няма съмнение, че хората на Борисов, Доган и Нинова отдавна са направили тази сметка и затова така мощно напират да върнат бюлетините.

В цялата история на машинното гласуване политическите съображения винаги са играли най-важна роля. Навремето, когато се въведе през 2014 г., управляващата тогава БСП го вкара в изборния закон не заради друго, а като демонстрация, че се съобразява с волята на гражданите, които по онова време масово протестираха срещу подкрепяния от левицата кабинет „Орешарски“. Години наред не се правеше почти нищо за действителното въвеждане в действие на машинния вот. От една страна се пречкаше Централната избирателна комисия (ЦИК), където настроенията срещу машините бяха много силни, а от друга – управляващата в този период ГЕРБ, на която новият метод на гласуване въобще не се нравеше. Партията на Борисов обаче не смееше да го отмени изцяло, за да не я обвинят, че спъва прогреса в изборните технологии.

Точно по същата причина обаче през 2020 г. герберите вкараха в закона смесеното гласуване – с машини и хартия. „Не искам върху правителството да тегне каквото и да е съмнение, че не желаем (машините – бел.а.)“, говореше тогава Борисов. За припомняне е, че приближеният му Томислав Дончев (тогава вицепремиер, отговарящ за изборите) твърдеше, че е „глупаво да се поддържат две паралелни системи“, тоест едновременно хартия и машини. Точно тази глупост иска партията му сега.

През 2021 г. коалиция между ИТН, ДБ и ИБГНИ направи машинния вот основен начин за гласуване, а хартията остана за малките секции и за извънредни случаи, ако устройствата се повредят. За реформа не може да се говори – това бяха няколко бързи кръпки на Изборния кодекс, а ЦИК беше оставена да се оправя, както може. Герберите подеха мощна черна кампания срещу машините, която силно се улесни от страхотния скандал в навечерието на вота през ноември м.г., когато стотици устройства, извън поръчаните от изборните комисари, започнаха да изникват тук и там в страната. Междувременно хората започнаха масово да странят от изборите – активността се срина до 40% в края на 2021 г., а тази година падна дори под това дъно. Всички противници на машинния вот вдигнаха глави и го посочиха с пръст като източника на проблема.

И така стигаме до „хартиената коалиция“

Тя се зароди още в миналия парламент, но тогава нямаше достатъчно сила, за да се наложи. В сегашния разполага с достатъчно депутати и пълна решимост да върне хартията като метод на гласуване, а с това и всички проблеми, които съпровождаха бюлетините в миналото – огромният дял на недействителния вот, фрапиращите драсканици по изборните протоколи и безкрайно по-лесният контрол върху гласуването на гражданите. За затрудненията на изборната администрация въобще да не говорим, това никого не интересува.

И с какво „хартиената коалиция“ ни рекламира хартията? Щяла да увеличи избирателната активност, защото разни боязливи граждани ще наберат отново смелост да отидат в секциите. Е, добре, откъде разбраха, че точно страхът отблъсква хората от изборите? Никой не си е направил труда да изследва сериозно спада на активността през последната година и половина. Също толкова основателно може да се твърди, че на гражданите им е дошло до гуша от безсмислени избори и просто отказват да участват.

И нещо друго – ние не знаем каква е действителната активност. Тя се изчислява въз основа на броя на гласоподавателите в избирателните списъци. А отдавна се знае, че списъците изкарват избирателите в нашата страна повече, отколкото са гражданите според националното преброяване. Години наред този скандален факт е повод за възмущение и подозрения, че списъците нарочно се товарят с „мъртви души“, но никой нищо не прави. За избирателите в чужбина пък списъци въобще няма. Откъде можем да сме сигурни каква е активността в действителност?

Що се отнася до боязливостта на хората, партиите разполагаха с много време, за да им покажат, че няма от какво да се страхуват. ЦИК даже отпуска машини на политическите сили, за да могат да ги демонстрират на своите избиратели. Енергията, която можеше да се вложи в една ограмотителна кампания, обаче беше изразходвана в черен пиар, който представи машините като страховито зло, което краде гласове от едни, за да ги даде на други. Нищо не се доказа, но за „хартиената коалиция“ важното беше да сътворят скандал и да го разшумят до бога.

И нещо друго – същите хора, които в миналото драскаха по бюлетините, за да ги направят невалидни и така да елиминират гласовете за конкуренцията, сега отново ще бъдат членове на секционни избирателни комисии. По машините не могат да драскат, но като се върне хартията, ще го правят. Същото ще бъде и с протоколите. Нелепи са твърденията, че понеже, видиш ли, в една секционна комисия имало хора от 5 партии, те щели да се контролират взаимно. Те в парламента с лекота правят договорки и „исторически компромиси“, пък какво остава за някоя селска комисия, където никой външен не гледа, и господства местният чорбаджия.

За капак на всичко налице са основателни съмнения, че „хартиената коалиция“ е склонна окончателно да елиминира машинното гласуване. Зам.-шефът на ДПС Йордан Цонев обяви, че целият проблем опира до модела на ползваните сега устройства – със сензорен екран, и той трябва да бъде заменен с машина, която само ще брои подаваните в нея хартиени бюлетини. Междувременно бившият шеф на „Информационно обслужване“ Михаил Константинов, който управляваше по времето на ГЕРБ дружеството, отговорно за изчисляването на изборните резултати, заговори публично, че изтича гаранционният срок на сегашните машини, тоест намекна, че едва ли не скоро трябва да ги изхвърлим.

Това са тревожни сигнали, че общественото мнение се обработва, че устройствата трябва да бъдат нарязани за скрап. От ДПС твърдят, че нов модел машини могат да заработят за местните избори през 2023 г. Ама сериозно ли? 7 години ни трябваха, за да го добутаме до сегашното положение, и изведнъж ще внедрим различна технология само за няколко месеца? Да, друг път.

Преди да решаваме съдбата на машинния вот, трябва да си направим добре сметката. Това беше колосална инвестиция – и като пари, и като организация, и като ангажирани хора, която засега се отплаща добре. Не можем да си позволим с лека ръка да я пропилеем.