Хармонизират българските и румънски документи за управление на ядрен риск в трансграничната област.

Предстои хармонизация на българските и румънски документи за управление на риска при мащабни енергийни обекти в румъно-българския трансграничен район. Това съобщи за БТА проф. Николай Михайлов, заместник-ректор на Русенския университет и един от ръководителите на европейски проект "Управление на риска на мащабни инфраструктури в трансграничната област България - Румъния".

Редовната хармонизация на българските и румънски разработки е необходима поради непрекъснатите нови международни изисквания в тази област, подчерта проф.Михайлов.

Съобщението му е по повод завършилата днес в Русе двудневна българо-румънска информационна конференция по този европейски проект за риска в трансграничната област.

Експерти от АЕЦ Козлодуй, българското предприятие за съхранение на ядрени отпадъци, от букурещкия национален център по физика и ядрено инженерство, от други български и румънски рискови предприятия и членове на неправителствени организации са били запознати с най-новите разработки в двете държави за комуникационните планове за връзка между рисковите обекти и населението. В днешната работа на конференцията акцент бе доклад на Емил Кичев за поуките от ядрената катастрофа в АЕЦ Фокушима -"Шест години по-късно".

Участниците бяха запознати и с аварийния план на АЕЦ Козлодуй и за уведомяването на персонала и населението. Според доклада на Николай Бонов в ядрената централа Козлодуй ежесекундно се следят 8 800 параметри и информацията за тях се подава към съответните институции. За да се изключи засечка, данните постъпват от различни системи, които са независими една от друга. В централата има четири бариери на защита. Бонов съобщи, че след аварията във Фукушима са инсталирани нови съоръжения с по-висока степен на сигурност и са изготвени нови ръководства за управление при аварии. Докладвани са и мерките в румънската АЕЦ Черна вода.

По повод официалните и неформални разговори на конференцията в Русе проф.Николай Михайлов обобщи мнението на експертите за спешна необходимост от изграждане на АЕЦ Белене. Общото становище е, че само чрез нова ядрена мощност може да се гарантира стабилност на българската енергийна система, особено при опасността от ликвидиране на енергийните доставчици на въглища при новите международни екоизисквания.

Проектът за управление на риска от мащабните инфраструктури в българо-румънския трансграничен район ще продължи с още три срещи. Една от конференциите ще е в Националния институт по физика и ядрено инженерство "Хория Хулубей" (Букурещ), който е комплекс от научни звена, определящи ядрената политика на Румъния, уточни проф. Михайлов.