Историята на процеса за придобиване на нов самолет за българската бойна авиация показва, че и той е сбъркан както повечето сериозни работи в България. Изтичащият ресурс на МиГ-29 принуди МО да внесе в парламента поправка, която позволи изтребители на НАТО да пазят небето ни. А от действията и бездействията на министър Ненчев става ясно, че американци с F-16 ще охраняват въздушното ни пространство, пише БЛИЦ.

Българските военни пилоти обичат МиГ-29, чужденците ни завиждат и все гледат да си премерят силите с него. Истината обаче има и обратна страна: това е върхов изтребител на миналия век, защото съвременните самолети са по-скоро „софтуерни платформи”, сиреч натъпкани с електроника. А както казва командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев, основното достойнство на МиГ-29 е, че е изключително маневрен и много сигурен. България обаче се нуждае от съвременен изтребител с повишени възможности.

За замяната на МиГ-29 сериозно се говори още от 2000 година. Тогава военният министър Бойко Ноев и командващият ВВС ген. Стефан Попов се върнаха от посещение в САЩ и обявиха, че в най-скоро време ще вземем на въоръжение F-16 „втора ръка”. Не стана, а може би си струваше.

После на няколко пъти пак започваха да стартират процедури, но всичко приключваше с фал-старт. Това е следствие от общата ситуация в страната, за което са виновни единствено политиците ни.

Преди години сегашният командир на ВВС генерал Румен Радев изложи как би следвало да изглежда една нормална процедура за придобиване на нов многоцелеви боен самолет. На първо място политиците задължително трябва да изложат какви са бъдещите рискове и заплахи за България по времето на „жизнения цикъл” (времето за експлоатация) на самолета, а оттам да се определят необходимите му летателно-технически характеристики. Политиците ни са некадърни и мързеливи, не си мръднаха пръста.

На второ място следваше да се обяви обществена поръчка и да се избере най-изгодния самолет за целта според началната цена и експлоатационните разходи. Този максималистки подход естествено вече нямаше как да се приложи.

При тази ситуация следваше да се използва обратният подход: правителството да прецени колко пари все пак може да осигури бюджетът и тогава военните да кажат кои модели самолети могат да се вместят в тези ограничени финансови ресурси.

Върхът на некомпетентността във Военното ведомство се фокусира при настоящия министър Николай Ненчев. За 16 месеца на „белия кон” той не е внесъл в правителството и в Парламента нито един проект за модернизиране на армията.

Не е беда, че Ненчев не е компетентен в областта на военната авиация. Бедата е там, че той няма да е по-компетентен и когато напусне Министерство на отбраната, защото отказва да се довери и да се съобразява с военната експертиза, при това стопира всички разумни идеи и инициативи на военните.

През последния четвърт век за шефове на военното ведомство се изредиха една дузина лица, едно от друго по-неподготвени за длъжността, но единствено Николай Ненчев събра подозренията, че съзнателно и целенасочено иска да разсипе ВВС и то вероятно по външна поръчка. Дори повърхностният анализ сочи, че резултатите от дейността му са изгодни преди всичко за Русия, която ще има основания да засили военното си присъствие в Крим. Казано накратко: прави се всичко България да остане без бойна авиация!

Преди две години приключи много сериозно проучване на военната експертиза и тогава се очертаваха като фаворити четири модела бойни самолети – американският F-16, европейският Eurofighter, шведският Gripen и френският Rafale.

От таблицата, съставена по публикация на експерта Илия Налбантов, се вижда, че на България дори по чисто икономически причини не е изгодно да използва МиГ-29. Сред новите изтребители по цена и експлоатационни разходи обаче видимо се откроява JAS-39 Gripen, при това той по нищо не отстъпва на останалите си по-скъпи конкуренти.

На министър Ненчев му бе обърнато внимание върху сериозността на офертата на шведската фирма SAAB. Преди година PR-офисът на компанията в София се похвали, че предстои посещение на министър Ненчев в Швеция през май. Още през април обаче той не отложи, а изобщо отмени официалното си посещение по „лични причини”, с което внесе свой скромен принос в дипломатическата практика.

След два месеца се случи нещо много позитивно за българските ВВС. На 23 юни 2015 г. на летището в Граф Игнатиево кацна единственият произведен засега и затова почти неизвестен американски учебно-боен самолет Scorpion на Textron AirLand.

Два дни по-късно самолетът изпълни демонстрационни полети, като в два от тях в предната кабина имаше български пилоти. Очевидци твърдят, че след обясненията инструкторът държал ръцете си вдигнати при излитането и кацането, като българските летци се справили сами от първия път. Това говори, че самолетът е достъпен за бързо усвояване.

Голяма загадка е посещението в Граф Игнатиево на този единствен в света Scorpion. Пилоти от щаба на ВВС имат своя версия, която не е лишена от смисъл и логика. Според тях, американците отдавна са разбрали, че не можем да стопанисваме 20 броя F-16 дори и да ни ги подарят. Затова на всеки кръг от рутинни преговори те си променят предложението към все по-неприемлив вариант – започнали с модернизираните португалски версия „блок 40”, а след това предлагали все по-ранни стари версии, докато свалили до „блок 19”. Е, няма как да се съгласим. Затова на идването на Scorpion трябваше да се гледа не толкова като скрито послание, а като на търговска оферта.

В този контекст се вписва демонстрацията на Scorpion. Първо, учебните реактивни Л-39 в обозримо бъдеще следва да бъдат „пенсионирани”, а Scorpion е техен превъзходен заместник и като цена, и като възможности. Второ, самолетът с малко усилие (максимална скорост 830 км/час) се вписва в изискванията за еърполисинг, особено като се има предвид, че до края на 80-те години бойното дежурство у нас се носеше и с дозвуковите МиГ-17. Трето, България не разглежда версия да воюва със своите съседи, потенциалните рискове и заплахи се очакват да дойдат приоритетно по вода откъм Черно море, а Scorpion може да патрулира до 5 часа и да носи впечатляващ набор от оръжия за въздействие.

Цената на отделния Scorpion е 20 млн. долара срещу 118 млн. за Еврофайтър и 92 млн. долара за F-16, а цената на един час полет на Scorpion е едва 3 хиляди долара срещу 6500 за Л-39 и 37 700 за МиГ-29. Затова е изкушаващо бедни страни като България внимателно да обмислят проекта, според който срещу общо 700 млн. долара да придобият 16 самолета Scorpion и в продължение на 20 г. всеки от тях да лети по 400 часа годишно. Дали тази хипотеза е реална и изгодна, както изглежда на пръв поглед, е отделен въпрос. Тя обаче трябваше да бъде анализирана експертно, но министър Ненчев я отмина мълчаливо като експресен влак малка гара.

Независимо какви са мотивите на министър Ненчев, неговите привидно хаотични действия ще доведат като целенасочен резултат да останем без бойни самолети. Тогава ще дойде спасителната идея въздушният ни суверенитет да бъде гарантиран от F-16 с американски екипажи, което напълно се вписва в натовските намерения за усилване на фланговете на Алианса. Министър Ненчев ще поднесе на Вашингтон тази възможност на поднос. Доволната Русия също няма да пропусне да реагира „адекватно” на заплахата - тя ще има основателна причина да разположи в Крим на летище Белбек солиден авиационен контингент. И никой няма да пита българите дали са съгласни.