Реформаторският гърч е във вихъра си.

Десебарите с читалищна драматичност оттеглят подкрепата си за управлението, ама, както се казва, не съвсем. И докато Радан Кънев и Гроздан Караджов с разкривени пози се отрекоха още преди трети петли от правителството, в което участват, други техни съидейници не просто си кротуват на министерските постове, ами и още по-геройски мълчат, пише БЛИЦ

Здравният министър Петър Москов например, този титан на здравната реформа, подлудила и доктори, и пациенти, който иначе с радост блести пред камери и микрофони, сега като че ли си е глътнал езика. Нищо, че премиерът Борисов, колкото на шега, толкова и наистина, съвсем справедливо му прехвърли отговорността и за съдебната реформа. Все пак и Москов е реформатор, и всичките скандали от последните дни все реформатори ги творят.

Москов обаче ни звук, ни стон не издава нито за оставката на близкия на реформаторското сърце Христо Иванов, нито за действията на баш реформатора Радан Кънев. И още по-малко за своите намерения дали ще продължи да стои в правителството или и той ще наддаде реформаторски рев срещу него и ще го замери с оставката си. И ако остане, къде ще отидат приказките за очакванията на реформаторските избиратели и дали така техните надежди няма да бъдат излъгани?

Замлъкна нещо словоохотливият Пепи Готиното, който иначе много си пада по хумористични изявления за това как разцъква мачлета на босо с премиера, как губи, но смело продължава напред, разказвайки всичко това явно, за да демонстрира извънполитическа близост с Борисов и извънпрофесионална значимост на присъствието си в кабинета.

Да, ама не, както казва доайенът на родната журналистика. Нещо на време разделно във властта са замирисали нещата. И малко яснота на хоризонта на реформаторските позиции няма да навреди. Защото чуденките в момента на тема какви ги дробят десебарите и за какво всъщност се борят са далеч над санитарния минимум. Като главен санитар на Реформаторския блок няма да е зле Москов да прояви малко хигиена на нравите и да не мълчи вече трети ден, а да каже съгласен ли е с братята си под дух и манталитет и ще ги последва ли или се разграничава от тях и остава в правителството, най-малкото защото занапред, все мачове ще се играят и ако не свърши друго, поне ще може на бас да се хваща.

Пък и десебарите да не се чешат по главите, а да решат - те управляващи ли са или не. Защото както за една жена не може да се каже, че е малко бременна, така и една партия не може да стои в позицията на малко управляваща. Е ли ДСБ в опозиция или само Радан Кънев се е превърнал в своеобразен Волен Сидеров?

И някак си не му отива на един министър, а още по-малко на един мъж, да стои в разчекнато положение. Време е Петър Москов да заеме някаква устойчива позиция - вън или вътре в управлението е той и съответно партията му, или всичко е стойки и чалъми и евтини номера от селски вечеринки, призвани да лъскат поопърпания от скандали реформаторски ореол? Защото в края на краищата да си мъж не означава само да се ловиш на бас, а макар и неуспешно, за мачове, а да заемаш ясна позиция, била тя и погрешна.

Хайде бе, Москов, реши се! Не боли. Пък и да боли, нали си анестезиолог, ще му намериш цаката. Иначе току виж друг ти я намерил. Ако не на правителствено и политическо ниво, то най-малкото на ниво избиратели