Една опасна болест връхлетя българските училища. Не е само грипът. Тя е смесица от популизъм, глупост, неадекватност и в крайна сметка затвори училищата два пъти.

Преподаватели с дългогодишен стаж не помнят дублиране на грипната ваканция в рамките на месец, но и това се случи в България. Поуката от цялата тази история е, че не всичко, което се струва правилно на народонаселението, е вярно. И най-вече – че проблемите се задълбочават при липсата на смели и отговорни управници, които не държат непременно да се харесат на общественото мнение, пише Диян Божидаров за вестник СЕГА.

Всичко започна на 23 януари, когато бургаският „Чичо кмет” изобрети нововъведение – „възпираща ваканция”.

„Това е начин превантивно да изпреварим разпространението на грипа”, написа той в социалните мрежи. И срещна всенародно одобрение, след като така и така в дните по-рано родителски вой настояваше школата да избързат („Ваканцията е неизбежна, има я всяка година, защо отсега не приберем децата вкъщи!?”). Бургас масово бе сочен за пример, отново стана ясно защо Димитър Николов е преизбиран с 70% от гласовете. А след като един толкова успешен кмет се бори тъй мъдро с вирусите, колегите му да чакат ли? Няколко дни по-късно се разшета и Иван Портних. Той изтегли с ден по-рано варненската комисия, която решава за епидемиите, и изрази надежда „да бъде взето адекватно решение”.

Очевидно действието пак бе „изпреварващо”, защото ако е налична необходимата бройка болни, здравната комисия щеше да закрие занятията и без молбата му. Точно по същия начин се завъртя колелото в София, Пловдив и другите градове. Нямаше чак толкова много болни ученици. Но за да не се притесняват семействата, да не настане вой из мрежите („Насила ни разболявате децата!”), за да не се главоболят кметовете (барабар с Бойко, знае ли човек докъде ще се простре истерията?...), хоп – ваканция. Направо си бе нарисувана: 6-7 дни грип, един ден – междусрочна... - с уикендите се получава достолепна за политици, електорат, здравни и образователни специалисти почивка.

Само че цялата тази сфера – борбата с вирусите – хич не е математика. Две плюс две не прави четири, от „карантина” за здрави хора ползата е минимална. Самото разпространение на вирусите има период на интензитет. И след като ваканцията бе обявена не навреме, никакъв грип не бе ограничен. В резултат децата започнаха да изпокапват тъкмо когато се върнаха на училище. Пикът е сега, включително в Бургас, центърът на превенцията. Какво точно се постигна? Единствената полза е, че затварянето на школата неволно съвпадна с притесненията от коронавируса.

Ясно е, че ако бе изчакан пикът на грипа, чакането щеше да бъде съпроводено с поредната всебългарска интернет олелия срещу управляващите. Но не хората вземат решенията. Дали един път ще хулят, друг път – хвалят...-  тяхна си работа.  Важно е какво правят управляващите. Не е задължително всеки път да вършат това, което ще се хареса на масите. Нито пък следва да се страхуват от тях. Трябва да отстояват правилните решения, а не популярните. Разбира се, за да се случва това, край тях следва да има експерти, а на роднинско-партийни „калинки”.

София засега е малко по-различен случай от страната. Учениците там масово боледуват, класните стаи са наполовина празни, родителите са инструктирани да организират „бабин дом”, ако питомците им не са здрави. Но по някаква причина столичната РЗИ не обявява ваканция. На какво се дължи инатът не е ясно. Ясно е обаче, че кашата се дозабърква, пък и е съмнително дали вече ваканцията не е задължителна и в София – преди седмица училищен директор сподели пред „Сега”, че инспекцията е спряла да се интересува много-много от данните за болни деца. „Предварителният” контрол стана ясно какъв е, но и последващият ли е такъв?

На някои хора цялата темата може да им се струва маловажна. Биха възразили: „Е, голяма работа, ще постоят още няколко дни вкъщи децата, какво толкова!...”. Само че в края на учебната година има матури, външно оценяване, които са част от така или иначе огромния стрес.

За тях следва да се учи, да се преговаря, а още преди втората ваканция преподаватели се оплакаха, че първата им е отнела времето за преговор... Отделно от това за учителите ваканцията над петия ден е за сметка на летния отпуск (събират се 7-8 дни дни принудителна почивка през зимата). И в крайна сметка иде реч за здраве, управленски решения и начина на вземане. Ако някой наистина счита темата за малка, голямата ще почерпи.