Готова ли е Европа да се откаже от вноса на руски газ и нефт

В Испания руският газ е около 7-8% от общото количество. Доста лесно можем да се откачим от Русия. За други страни обаче, сред които и България, нуждата от руски източници е все още голяма. Това каза Жаума Дук, който ръководи говорителската служба на ЕП, предава bTV.

Той добави, че е сигурното е едно: трябва да се спре принудителната зависимост от руски източници. По думите му това ще отнеме време.

Войната в Украйна продължава и няма никакъв знак, че скоро нещо ще се промени. Европа обяви пети пакет със санкции за Русия. Вече е очевидно – изключително трудно се постига единодушие между 27-те, особено по изключително чувствителната тема за руски нефт и газ. Какво всъщност се случва зад кулисите между 27-те държави-членки?

„Въпросът за спирането на руски енергийни източници е сложен. Трябва да е ясно, че за едни страни това решение е по-лесно, отколкото за други. Аз съм испанец. В Испания руският газ е около 7-8% от общото количество. Т.е. доста лесно можем да се откачим от Русия. За други страни обаче, сред които и България, нуждата от руски източници е все още голяма. Сигурно обаче е едно: трябва да се спре принудителната зависимост от руски източници! Ще отнеме време. Някои мерки ще се наложат бързо, за други ще трябва да мислим в по-дългосрочен план. Но е ясно: ако Европа иска да е независима, тя трябва да е енергийно независима“, каза Жаум Дук.

Ще посегне ли Европа на руските нефт и газ?

Точно това поиска Европейският парламент със специална резолюция. Мнозинството от депутатите, от политическите сили, от държавите смятат, че „да“, трябва да спрем да консумираме руски газ и нефт. Като си знаем, че за едни ще е по-лесно, отколкото за други. Има и много конкретна близка цел: намаляване с 2/3 от количествата още до края на тази година. А това е много. Парламентът иска обаче повече и по-бързо - да се спрат парите от ЕС към Русия в плащания за газ и нефт.

Възможно ли е общо действие на европейско ниво за цените на горивата и акцизите?

Опитваме в момента да го направим. Европейският съвет поиска промени на европейския енергиен пазар, за да се удържат цените и цената на газа да не влияе толкова на цената на електричеството и да не изпразва джоба на потребителите. Трябва да се работи по две линии. Първо: създаване на общ европейски енергиен пазар, на който Съюзът може да контролира цените. Но на национално ниво – и много държави вече го правят – трябва да се помогне на гражданите да се справят с цените на енергията.

Може би един от най-задаваните въпроси в най-бедната държава от ЕС, България, е: как точно ще се помогне на най-засегнатите хора от енергийната криза?

Планът за възстановяване на България току що беше приет. Не мога да си представя, че това, което направихме покрай пандемията няма да го направим сега с последствията от войната. Все повече държави, заедно с парламента, заедно и с Комисията си дават сметка, че ни трябва нов план за помощ на хората, засегнати от последствията на войната, от цените на тока или загубени работни места. Но най-важното сега е да отговорим на руската инвазия в Украйна, да отговорим на една държава, която се бори срещу демокрацията, която погазва не само правата на украинците, но и на европейците, включително и на българите.

Вие сте известен специалист по комуникации. Как оценявате начина, по който комуникират в моментаУкрайна, Русия, Европа?

Мисля, че украинското правителство върши много добра работа в тази посока. Според мен, в следващите години ще се изучава във университетите по журналистика начинът, по който президентът Зеленски и украинската Рада комуникират не само с украинския народ, а и в чужбина. Начинът, по който Зеленски се обърна към редица парламенти, но най-напред към Европейския парламент – това е висша форма на политическа комуникация. Русия прави точно обратното. Това е царството на фалшивите новини. Всичко, което Русия подава, е или невярна информация, или информация, представена деформирано. Война е, а по време на война всеки си служи с комуникация. Проблемът с Русия не е от сега. Русия отдавна се бърка в националните политики на държавите членки. Прави го чрез социалните мрежи или пък чрез така наречени медии като RT или "Спутник", които бяха спрени в Европа. А ЕС се опитва да комуникира около единство си. Да покаже, че Европа е способна да се изправи пред несъществувала доскоро заплаха.

Една от големите теми тази седмица беше върховенството на закона. Европейският парламент настоява от много време Комисията да налага санкции. Сега тя ще задържи пари - става въпрос за Унгария - заради проблеми с правовата държава. Това аларма за всички 27 държави ли е?Трябва ли и други да чуят посланието и какво всъщност е то?

Ако ЕС дава пари на страните членки, то трябва страните членки да спазват правовата държава, демократичните ценности и да използват тези пари по предназначение. Тези пари не трябва да отиват в корупция или да попадат на места, за които не са били предназначени. И това е послание към всички страни членки.

Според Вас, кои са думите, които отвита най-много на Европа?

Бъдеще и надежда.