Детето е настанено в приемно семейство.

В интервю за NOVA говори майката, чието дете беше насилствено отнето в Германия. Семейство Славови ни сигнализира, че са взели 7-месечната им дъщеря, без тяхно съгласие. Случаят беше потвърден и от външното ни министерство.

На 20 декември Мирена, съпругът й Георги и 7-месечната им дъщеря се прибират от България към Германия, където живеят. В Унгария катастрофират. И двамата твърдят, че нямат вина.  

„Блъснаха ни отзад, при което пострада най-много бебето ни”, сподели майката на детето.

„Бърза помощ” ги кара в най-близката болница. Преглеждат само родителите, но не и детето. „Ние не можехме да кажем дали е добре. Тя плачеше и се опитваше да спи”, сподели майката.

На следващия ден бебето започва да плаче непрестанно. Родителите настояват да бъде прегледано. „Дойде главният лекар и го прегледа. Вдигна блузата, свали клинчето и каза, че изглежда добре и всичко това е само от шок”, разказа Мирена.

Изписват ги на другия ден. Прибират се в Хамбург и моментално отиват в болница. Прегледът продължава 5 часа. Откриват счупване на бедрото, хематом в корема и сътресение на мозъка. От катастрофата обаче вече са минали 48 часа. На Коледа детето се влошава и го настаняват в интензивно отделение. Докторът иска ядрено-магнитен резонанс.

„Попита дали вкъщи са се случвали инциденти и аз казах, че не. Мислят, че има стара травма и кръв в главата. Много се уплаших. Започнаха да ми говорят за някакво заболяване. Замислих се дали не се е ударила някъде”, каза майката.

Мирена се сеща за един-единствен случай, в който столчето на детето се обръща в количка в супермаркет, но твърди, че бебето не се е ударило и има свидетели. „Веднага казах това на лекаря и той отвърна, че е невъзможно от това да се получи кръвоизлив в главата”, сподели още майката.

Старият кръвоизлив, според медика, можело да е от 6 до 8 седмици по-рано. Правят ядрено-магнитен резонанс. И потвърждават, че бебето има кръвоизлив в мозъка вследствие на катастрофата, но и стар – отпреди нея. Катерина е оперирана и започва да се подобрява. Тя и майка й са оставени в болницата. След известно време в стаята влизат две социални работнички с преводач.

„Разказах им всичко, бях готова да съдействам напълно. За мен беше важно да се разбере истинското заболяване. При първия разговор те казаха, че не виждат нищо нередно, не могат да излязат със становище, но ще информират Агенцията за закрила на детето. Разбира се, бях съгласна, защото нямам какво да крия”, каза още Мирена.

По-късно същите две социални служителки идват с нови две жени - този път от Агенцията за закрила на детето. Разговорът се повтаря. Въпросите за инциденти вкъщи продължават.

„Започнаха да ми обясняват как точно се стига до подобен кръвоизлив. Според тях детето е било хванато и му е разтръскана главата силно няколко пъти. Казах, че такова нещо вкъщи не се е случвало. Продължих да настоявам да й направят тестове”, каза майката.

След този разговор социалните работници викат лекар от друга болница и изпращат детето на втори рентген. Майката отказва, защото Катерина вече е преминала изследвания с рентген, томография и ядрено-магнитен резонанс. Но и лекарите, и социалните настояват да бъдат прегледани ръцете и краката на детето.

„Направиха нов рентген и казаха, че откриват травми, счупени палци на крачетата, които не съответстват с катастрофата”, каза още майката.

Мирена и Георги не получават никакви документи от болницата за откритите травми по детето си. Жената нямала възможност да поиска документация, защото по разказа й, в момента, в който разбира всичко това, тя вече е извикана в друга стая, отделена от детето си.

„Съобщиха ми, че понеже са сигурни, че с детето е злоупотребявано, то ще ми бъде отнето незабавно и ще бъде дадено на приемно семейство, което е подготвено и я очаква. След това ми я взеха”, сподели майката. Тя допълни, че са й забранили дори да я докосне.

„Никога не съм посягала. Това дете е целувано, прегръщано и е желано и чакано 11 години”, сподели Мирена.

Тя и съпругът й получават само една визитка с номера на социалната работничка. Но на този номер вече втори ден не отговаря никой. Семейство Славови отива на място, за да попита за дъщеря си. Казват им само, че е добре. Не й позволяват да изпрати кърма, въпреки че досега детето е било хранено само с такава. Оттук нататък следва битка с помощта на адвокати и българските власти, които вече са в контакт със семейството. Родителите обаче нямат никаква представа дали имат шанс да си върнат детето.