И на това Възкресение Христово той е на своя пост.

На хор-балкона в катедралния храм „Свети Александър Невски“. Вярата е неговото спасение, молитвата – утеха, брат му – единствена опора.

На най-светлия празник ексклузивно в „Събуди се“ по NOVA доцент Димитър Димитров – братът на патриарх Неофит.

Доцент Димитров, за втора поредна година християните по света посрещат Великден по време на пандемия. За какво са вашите молитви и пожелания?

Не може никой така да отмине този момент и на първо място молитвата е Бог по-бързо някак си да съкрати тези изпитания, които ни е изпратил. Щото знам, че това нещо не става случайно! По Божието прошение в крайна сметка. Имало е такива изпитания и преди години. Точно като нашето сега. Наистина, всички сме подложени на много голямо изпитание. И основното нещо за вярващите това е молитвата. Ние всички сме в Божиите ръце. На кой каквото му е писано, това ще бъде. Независимо от нашите желания.

Търсят ли упование хората във вярата? Особено сега?

Сега даже, може би, това ще подсили вярата, защото когато човек изпадне в нужда, вика „Олеле, Божичко. Олеле, Божичко”. А когато е задоволен и живее охолно, безгрижно, не се сеща много за своя създател. Самият Христос казва „Непрестанно се молете, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойдат изпитания. Никой не знае, освен Неговият отец Небесен. Но бъдете готови!" Ако ние се вслушаме в гласа на църквата, смятам, че нищо няма да сгрешим. Особено, ако ние самите вървим по този път. Този път, очертан от 10-те Божи заповеди. Не лъжи, не кради, какво по-хубаво от това. Нима не сме се нагледали на лъжи и кражби в днешно време, на злоупотреби. Не прелюбодействай. Обичай ближния си, както себе си.

Започнахме ли повече да се обичаме помежду си, смирихме ли се, въобще промени ли се вярата и усещането на човека към Бога през цялата тази една година?

Ние се стараем доброто да възтържествува. И в негово име да правим всичко за доброто. Нищо по-високо, както казва Христос, няма от любовта, да положиш душата си за ближния. Е, как ще положиш душата си за ближния, когато ти, като не можеш да го гледаш или го мразиш, или искаш да го убиеш, и това е съвсем другата крайност. Това не е вехтият завет, око за око, зъб за зъб. Не, не е. Тук е обратното. На злото не отговаряме със зло. Направи добро и по този начин ще му сипеш жар, както се казва, на главата му. Защото той очаква от тебе да реагираш по същия начин и да стане още по-лошо. А пожарът се потушава с вода.

Оптимист ли сте, че скоро ще потушим пожара?

Аз винаги съм бил оптимист. Винаги съм бил оптимист, защото Бог е над всичко. Някой път човек изпада в затруднение, но в последствие, без да е мислил, без да е очаквал, нещата така се развиват, че му се връща това, което е дал и е направил.

И вие сте изпадал в затруднение! Обичате да казвате, че живеете втори живот, защото Господ ви обича!

Така е. Така е. Така е. Когато ме изписваха в Окръжна болница „Света Анна” преди 10 години. Точно 2011 година на 9-и май, Деня на победата, точно тогава се наложи да постъпя по спешност, 9 часа и половина операция, и когато, след като мина идвам на контролен преглед, те като ме видяха, „Ей, момче, вика, да знаеш, вика, ти си само приятел на Дядо Господ, казва”. Да знаеш. Такъв случай като твоя е един на 1000. Е, как да не вярвам! На следващата година жена ми почина и аз сега съм останал сам. С Дядо Господ. С кръста напред!

Трябва ли човек да минава през някакви изпитания и трудности, за да повярва?

Те каляват волята в крайна сметка, защото човек има свободна воля. И в живота си той, преминавайки през много изпитания, добива практически опит. Едно е книгите, друго е живота. Реалния живот. И в крайна сметка вярата, която ни учи да обичаме ближния. По-хубаво от това няма. Обичайте и враговете си, казва Христос. Е, какво по-съвършено от това. Ти ако обичаш някого, никога няма да помислиш да му направиш зло. Не правете това, което на вас не ви е приятно! На вас не искате да ви го правят.

Споменахте майка ви, тя ли ви е заразила с тази вяра? И вас, и брат ви?

Да, майка най-вече. Тя беше клисарска в румънската църква, но от 5 години сираче останала. И тук е дошла да учи в Стопанско училище и тук в "Александър Невски" са се запознали с баща ми. Тя е живяла на квартира долу, при Кино "Влайкова", на Орлов Мост. Както и аз. Брат ми вика – предполагал ли си? Как ще предположим?

Как ще посрещнете Великден?

Самичък съм вкъщи, ако нещо, някой ме покани, да речем, или Дядо Неофит да речем. Той сега се пази много, в тая пандемия.

Не се виждате, защото се пазите заради пандемията!

Него го пазят! Аз не мога да отида до него! По телефона се чуваме от време навреме. Той не обича да приказва много! Той повече мълчи. Може би така е свикнал от Русе, като е бил там. И покрай Дядо Максим. Много не обичаше да приказва. Не е словоохотлив много. Може да се отпусне. Но за малко!

Неговите молитви за какво са?

Той се моли за всички. Както и ние за него. Той сам Христос казва – само се молете един за друг. Да. От това по-хубаво няма! От сърце желая на зрителите на NOVA хубави дни, постепенно това, което ни притиска, да отмине. Да бъде изчистено от нашия живот, защото то създава много напрежение и много притеснение. Аз самият бях, прекарах, бях в Медицинска академия. Изкарах една седмица и после две седмици карантини трябваше да пазя в къщи, затворен като доброволен арестант. Самичък в къщи. Тъй че не го пожелавам на никого. То по принцип какво да пожелаеш. Да пожелаеш само здраве. От здраве по-хубаво няма. Римляните са казала едно време – „здравето е най-доброто благо”