В редакцията на Dunavmost.bg пристигна отворено писмо от Стефан Здравков. Писмото е адресирано до външния министър на България - Даниел Митов.

Ние не вземаме страна, само даваме право на глас на всеки, който има мнение, позиция и кауза.

Публикуваме писмото без редакторска намеса.

Отворено писмо до господин министър Митов през "Фейсбук" и по ЗДОИ:

Уважаеми г-н м-р на МВнР МИТОВ,

Ще се смилите ли над в. "Сирак" и да ни спестите поне 10 лв. да не завеждаме дело по ЗДОИ пред ВАС за просрочване на отговори на мои писма дали ще получим съдействие за ремонта на единствения български войнишки паметник в Чехия и ще получа ли писмено разрешение да бъда допуснат в "Огледална" зала на посолството ни в Прага за двайсетина секунди док-кадри за филма ми за ст. Николай Николов?!

На 16-18 декември 2015г. бях в Прага, една от целите ми , за която бях писал предварително до МВнР и посолството ни в Чехия , бе да завърша книга и продължа док.филм за ст. Николай Николов, единствената жертва на БНА от армиите на Варшавския договор извършили десанта в ЧССР на 21 август 1968г. Ходих и звъних в посолството на "Краковска" 6 и двата дни. Даже не ми отвориха външната врата, позволих си да се шегувам, че се нуждая от помощ, защото ме преследва секси чехкиня!... И това не помогна, караха ме да звъня на два телефона, а ако съм искал да влеза в "Огледалната зала", трябвало предварително да имам писмено разрешение от МВнР?!...За друг път ще знам и ще следвам примера на моя някогашен познайник-ученик от Подкова-Чорбаджийско султан Местан - да търся защита в Турското посолство!

На 18 декември 2015г. ме прие кметът на чешкия град Раковник пан Павел Йенсовски.

С него се разбрахме, че през пролетта може да посадим рози и да почистим гроба на ст. Николай Николов край с. Нови дум. Но този паметник по конвенцията от 1947г. е под пряката юрисдикция на двете правителства - чешкото и българското и от там трябва да получа разрешение или съдействие за ремонта му?!...

На 2 март 2016г. по същия въпрос бях приет заедно с представител на Община Мездра и от посланика на Чехия в София Н.Пр. Душан Щраух и му подарих заедно с българските мартеници и книгата си "Мъртвият не ни е вече враг" за загиналия мой приятел.

Разговорът ни бе много задушевен/каквото е и името му/, но отново опираме до бездействието и безхаберието на българските институции.В изпълнение на Специално Решение на правителството на Чехия за Помирение с държавите, чиито армии някога за участвали в инвазията в тогавашната ЧССР, ще засадим "Алея на Помирението" с български рози, кестени, черници.

Тя ще започне от Мездра, през побратимения сръбски Димитровград, Драва Соболч в Унгария, където някога през декември 1944г. е раняван баща ми Стойчо и за него се е грижела майка ми Янка, като единствените двойка доброволци в Отечествената война, /поради което се считам за "Дете на войната"/ и ще стигнем до Раковник, където на 6км. е лобното място и паметника на ст.Николов!

Идеята ми бе покрепена от проф. Паномир Ценов, директор на единствената Опитна станция по бубарство във Враца, това да бъде като осъвременяване на стародавния "Път на коприната" до чешкото Микулчице, където са работили всеславянските пресвети братя Кирил и Методий!

След като получих личното уверение на Н.Пр. пан Душан Щраух, че ще посети Мездра и ще посади първата роза от нашата "Алея на Помирението", каня да ни посети и министърът на МВнР г-н Д.Митов!

                        Стефан Здравков  - "Дете на войната"                                                                                                                          

В писмото са споделени следните файлове / папки:

 http://dox.bg/files/dw?a=7eb0800603

   http://dox.bg/files/dw?a=c767bcfb8a

   http://dox.bg/files/dw?a=3999c117a5